Sexolog.bg

Важно: Материалът е с образователна цел и не заменя индивидуална медицинска, психологична или психотерапевтична консултация. При болка, внезапна промяна в сексуалната функция, упорито страдание, насилие, принуда или риск за здравето потърсете квалифициран специалист.

Парадоксът на сигурната любов

Много двойки стигат до една болезнена мисъл: „Обичаме се, разбираме се, имаме общ дом, но сексът вече не се случва както преди.“ Оттук лесно се ражда заключението, че нещо фундаментално е счупено. Партньорът с повече желание се чувства отхвърлен. Партньорът с по-малко желание се чувства наблюдаван, оценяван и притиснат. Любовта, която би трябвало да носи спокойствие, започва да изглежда като доказателство срещу връзката: щом се обичаме, защо не се желаем непрекъснато?

Системният сексолог Ulrich Clement предлага по-зряла отправна точка. Според него много популярни представи за желанието са построени по образа на ранното влюбване. Там има неизвестност, риск, идеализация, ново тяло, нови реакции и усещане, че всеки контакт може да промени живота. Дългата връзка е друга човешка система. Тя носи сигурност, история, предвидимост, общи отговорности и многократно преживяно тяло. Да очакваме желанието да работи по същия начин е все едно да изискваме от зрелия живот да остане първа среща.

Това не е призив за примирение. Това е покана да сменим въпроса. Вместо „Как да върнем началото?“ по-полезно е да попитаме: „Какъв вид еротика е възможна за хората, които сме днес?“

Любовта намалява неизвестността, а еротиката се храни и от нея

С времето партньорите стават експерти един по друг. Те знаят как другият става сутрин, как реагира под стрес, какви думи използва в конфликт, кога се преструва, че не е уморен. Това познание е богатство. Но когато всяка среща изглежда предварително написана, еротичната любознателност може да отслабне.

Clement описва напрежението между предвидимост и жизненост. Връзката има нужда от надеждност, но желанието рядко се чувства добре, когато всичко е задължително, повторимо и оценявано. Еротиката не изисква непременно нов партньор или екстремни преживявания. Тя изисква да не свеждаме човека до познатата му роля. Майката на децата, човекът, който плаща сметките, партньорът, който забравя да купи хляб, също е отделен сексуален субект с лична вътрешност. Точно тази отделност често се губи в прекалено слятото ежедневие.

Практически това означава пространство. Не студенина, а възможност всеки да има свой живот, интереси, приятелства, време и вътрешен свят. Изследванията върху така нареченото саморазширяване показват, че новите и ангажиращи общи преживявания могат да подпомогнат желанието и удовлетворението. Новостта обаче не е туристическа дестинация. Тя е преживяване, при което виждаме партньора в друга светлина и самите ние излизаме от автоматичната си роля.

Страстта не изчезва по една причина

Систематичните прегледи на сексуалното желание в дълги отношения показват сложна картина. Значение имат индивидуални фактори, отношенията между партньорите и по-широката социална среда. Умора, болест, депресия, тревожност, лекарства, раждане, менопауза, грижи за деца или родители, финансово напрежение, хронична болка и нерешени конфликти могат да променят сексуалния живот. Нито един от тези фактори не доказва липса на любов.

Проблемът се усложнява, когато двойката има една-единствена история: „Тя вече не ме желае“, „Той мисли само за секс“, „Вече сме като съквартиранти“. Такива изречения звучат като обяснение, но обикновено затварят изследването. Те превръщат динамична ситуация в самоличност. По-полезно е да се разгледа конкретният контекст: кога има повече желание, кога няма, как започва контактът, как се преживява отказът, има ли удоволствие, когато сексът все пак започне, какво остава неизговорено.

Сексът не трябва да доказва здравето на връзката всяка седмица

Една от най-тежките съвременни норми е убеждението, че добрата двойка трябва да има спонтанен, чест и впечатляващ секс. Когато всяка среща трябва да бъде доказателство за любов, привлекателност и лична стойност, сексът става изпит. Тялото започва да носи прекалено много смисъл. Една липса на ерекция изглежда като присъда. Един отказ изглежда като край на любовта. Един обикновен оргазъм изглежда недостатъчен.

Позицията на Европейското дружество по сексуална медицина предлага полезна корекция: при разлика в желанието целта не винаги е партньорите да достигнат еднаква честота. По-реалистично е да се намали страданието, да се подобри справянето с различието и да се създадат положителни, изпълними очаквания. Не всеки сексуален контакт трябва да бъде незабравим. „Достатъчно добрият секс“ може да бъде нежен, игрив, кратък, бавен, с или без проникване, с оргазъм или без него. Качеството не се определя от спектакъла, а от взаимността, удоволствието, безопасността и честността.

Актуализирайте сексуалната си връзка

Много хора продължават да използват сексуален сценарий, създаден преди десет или двадесет години. Телата, здравето, времето и желанията са се променили, но „правилният секс“ остава същият. Така всяка адаптация се преживява като загуба.

Полезният разговор започва с признанието, че сексуалната връзка има възраст. Сексът на двадесет и пет не е стандарт, по който завинаги да измерваме секса на четиридесет и пет. В по-късни етапи може да има по-малко спонтанност, но повече познание, доверие, нюанс и способност за преговори. При здравословен проблем могат да се появят нови форми на докосване, стимулиране и интимност. Адаптацията не е капитулация, а сексуална интелигентност.

Ритуал за месечен еротичен разговор

Веднъж месечно отделете тридесет минути, без да сте в леглото и без да очаквате секс след разговора. Всеки отговаря на пет въпроса:

  1. Кое в близостта ни ми носеше удоволствие този месец?
  2. Кога се чувствах най-далеч от теб?
  3. Какво ми пречеше да се отпусна?
  4. Каква малка промяна бих искал или искала да опитаме?
  5. Какво искам да остане само покана, а не задължение?

Целта не е да решите всичко. Целта е да не позволявате на сексуалната връзка да остарява без разговор.

Как се създава жизненост без театър

Няколко принципа са по-полезни от списък с техники.

Кога липсата на секс е проблем

Няма универсален брой контакти, който определя здравата двойка. Липсата на секс става клинично или партньорски значим проблем, когато носи трайно страдание, когато контактът е болезнен, когато единият системно се съгласява от страх, когато сексуалната функция се променя внезапно или когато конфликтът поглъща близостта.

При внезапна загуба на желание, еректилни затруднения, генитална болка, кървене, изразена сухота, промени след ново лекарство, тежка умора, симптоми на депресия или хормонални оплаквания е разумна медицинска оценка. При повтарящ се цикъл на натиск и отдръпване помага квалифицирана двойкова или сексуална терапия.

Най-важната промяна

Дългата връзка не може да запази началото в оригиналния му вид. Тя може да изгради нещо друго: еротика, която не разчита само на химията на новото, а на любознателност, автономия, разговор и готовност за промяна. Любовта не е враг на желанието. Но любовта сама по себе си не върши неговата работа. Желанието се нуждае от условия, а тези условия трябва да бъдат създавани от хората, които днес живеят във връзката, не от спомена за хората, които са били в началото.

Източници и допълнително четене

  1. Clement, U. (2002). Sex in Long-Term Relationships: A Systemic Approach to Sexual Desire Problems. Archives of Sexual Behavior, 31(3), 241-246. Онлайн източник
  2. Clement, U. (2018). Dynamik des Begehrens. Systemische Sexualtherapie in der Praxis, 2. Auflage. Carl-Auer Verlag. Онлайн източник
  3. Mark, K. P. & Lasslo, J. A. (2018). Maintaining Sexual Desire in Long-Term Relationships: A Systematic Review and Conceptual Model. The Journal of Sex Research, 55(4-5), 563-581. Онлайн източник
  4. Muise, A. et al. (2019). Broadening Your Horizons: Self-Expanding Activities Promote Desire and Satisfaction in Established Romantic Relationships. Journal of Personality and Social Psychology, 116(2), 237-258. Онлайн източник
  5. Dewitte, M. et al. (2020). Sexual Desire Discrepancy: A Position Statement of the European Society for Sexual Medicine. Sexual Medicine, 8(2), 121-131. Онлайн източник
  6. World Health Organization (актуална версия). Sexual health. WHO. Онлайн източник

Медийният архив на „Проект Св. Наум“ документира участие на д-р Михаил Околийски в TV7 на 27 юли 2010 г. по темата „Сексуалните връзки за една нощ“. Тъй като пълният надежден стенографски текст на участието не е достъпен в проверения архив, няма да му приписваме конкретни мнения, които не можем да потвърдим.

Шестнадесет години по-късно темата остава актуална, но разговорът вече трябва да включва повече от моралното противопоставяне „добро или лошо“. Съвременната сексуална медицина и психология питат за мотивация, съгласие, безопасност, очаквания, ППИ, контрацепция и емоционалния контекст.

Доц. Околийски не е автор или рецензент на настоящата статия.

Casual sex не е една и съща преживяване за всички

Под „секс за една нощ“ могат да се крият много различни ситуации:

Една обща морална присъда не описва тези различия.

Какво показват изследванията за психичното благополучие

Някои изследвания не намират, че младите възрастни, които имат casual sex, автоматично са в по-лошо психично състояние от други сексуално активни хора. Други намират различия в емоционалните последствия според контекста.

Особено важна е мотивацията. Лонгитудинално изследване намира, че casual sex по неавтономни причини – например натиск, нужда да доказваш нещо, страх да не бъдеш отхвърлен или липса на собствено намерение – е свързан с по-неблагоприятни последващи показатели за благополучие.

Това не доказва, че всяка негативна емоция е причинена от секса. Но подкрепя практичен принцип: има разлика между „искам това“ и „правя го, защото чувствам, че трябва“.

Първият въпрос е: наистина ли го искам

Преди контакт си задайте:

Тези въпроси не са тест за правилност. Те помагат да се отдели собственото желание от социалния натиск.

Съгласието трябва да е ясно и текущо

WHO поставя свободата от принуда и насилие в сърцето на сексуалното здраве.

Практически съгласието означава:

Няма значение дали сте се целували, отишли сте заедно вкъщи или човекът вече е съблечен. Решението може да се промени.

Алкохолът усложнява съгласието

Малко количество алкохол може да намали задръжките, но с нарастването на интоксикацията се влошават преценката, комуникацията и способността за информирано решение.

Когато човек е силно интоксикиран, объркан, не може да комуникира ясно или губи съзнание, не може да се приема, че има валидно съгласие.

Най-безопасното правило при неяснота е да не се продължава.

ППИ: познатият външен вид не е тест

Не можете да определите HIV, хламидия, гонорея или много други инфекции по това дали човек изглежда здрав. Част от ППИ протичат без симптоми.

При нов или случаен партньор бариерната защита е особено важна. СЗО препоръчва презервативи при вагинален, анален и, когато е възможно, орален секс за намаляване на риска от инфекции.

Презервативите не елиминират всички рискове, особено за инфекции, предавани чрез кожа извън покритата зона, но съществено намаляват риска за много ППИ и едновременно предпазват от непланирана бременност.

Практичен „преди да тръгна“ комплект

Ако casual sex е част от живота ви, подготовката не означава липса на спонтанност.

Полезни са:

Не оставяйте контрацепцията само на другия

При секс с потенциал за бременност и двамата имат интерес от ясен разговор. Презервативът е единственият контрацептивен метод, който едновременно намалява риска от много ППИ и от бременност.

При проблем с презерватива или друг риск може да има опции за спешна контрацепция, но изборът и времето имат значение. Потърсете фармацевт или лекар възможно най-скоро.

След контакт: кога има смисъл от тест

Тестът на следващата сутрин не може да изключи всички инфекции, придобити предишната вечер. Различните тестове имат различни диагностични прозорци.

При конкретна тревожна експозиция се консултирайте възможно най-скоро с медицински специалист, вместо да избирате произволен „пълен пакет“ от интернет.

В България КАБКИС предлагат анонимно и безплатно консултиране и изследване за HIV. При спешна възможна HIV експозиция ранната медицинска оценка е важна, защото профилактиката след експозиция е времево чувствителна.

Емоциите след секса не са предсказуеми

Човек може да се чувства:

Нито една реакция не е доказателство, че casual sex по принцип е добър или лош. Важно е да разберете собствените си модели.

Ако системно се чувствате зле след контакти, които предварително не сте искали истински, това е информация, а не морален провал.

Очакванията трябва да бъдат назовани

Един от най-честите източници на болка не е самият секс, а несъвпадението в значението му.

Единият мисли:

„Това е една вечер.“

Другият:

„Това е началото на връзка.“

Не е необходимо да подписвате договор, но кратката честност помага:

„Харесваш ми, но в момента не търся връзка.“

„За мен сексът често води до привързване и искам да знам как го виждаш ти.“

Безопасността включва и дигитална поверителност

Не снимайте или записвайте сексуално съдържание без изрично съгласие. Съгласието за секс не е съгласие за снимка. Съгласието за лична снимка не е съгласие за споделяне.

При нов партньор е разумно да не предоставяте ненужно адрес, документи, пароли или чувствителна информация.

Ако casual sex се превърне в начин за самонараняване

При някои хора рисковото сексуално поведение може да се появи по време на мания/хипомания, употреба на вещества, травматична реакция или тежка емоционална криза. Ако забелязвате рязка промяна в поведението, невъзможност за контрол или повтарящи се ситуации, които ви излагат на сериозна опасност, потърсете професионална оценка.

Заключение

Темата „секс за една нощ“ не се нуждае от присъда, а от по-добри въпроси. Искам ли го? Мога ли свободно да откажа? Ясни ли са очакванията? Как ще намаля риска от ППИ и бременност? Достатъчно трезви ли сме, за да вземаме решения? Как се чувствам обикновено след подобни контакти?

Когато отговорите са информирани и доброволни, разговорът за casual sex става разговор за сексуална автономия. Когато има натиск, загуба на контрол или опасност, той става здравен и понякога спешен проблем.

Източници

1. „Проект Св. Наум“. Медиен архив: д-р Михаил Околийски, „Сексуалните връзки за една нощ“, TV7, 27.07.2010. proecta.eu/…

2. Vrangalova Z. Does casual sex harm college students’ well-being? A longitudinal investigation of the role of motivation. pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/…

3. Eisenberg ME, et al. Casual sex and psychological health among young adults. pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/…

4. World Health Organization. Sexual health. who.int/…

5. WHO. Condoms. who.int/…

6. WHO. Sexually transmitted infections (STIs). who.int/…)

7. Министерство на здравеопазването. КАБКИС. mh.government.bg/…

Медицинска бележка: При възможна HIV експозиция или сексуален контакт без съгласие потърсете професионална помощ възможно най-скоро. Част от профилактичните възможности са времево чувствителни.

Медийният архив на „Проект Св. Наум“ документира участие на доц. Михаил Околийски в БНТ на 31 януари 2012 г. по темата „За женския оргазъм“. Тъй като архивът удостоверява темата, но не предоставя достатъчно надежден пълен стенографски текст, тук няма да му приписваме непроверени реплики.

Вместо това използваме темата като отправна точка за съвременно, основано на доказателства ръководство. Доц. Околийски не е автор или рецензент на тази статия.

Първият мит: проникването е „истинският“ начин за женски оргазъм

Голямо американско вероятностно изследване на жени на възраст 18-94 години показва огромно разнообразие в предпочитанията за генитален допир. В свързани данни от национални извадки става ясно, че за много жени клиторната стимулация е важна или необходима за оргазъм.

Това не означава, че има един правилен начин. Някои жени могат да достигнат оргазъм при вагинално проникване без очевидна допълнителна външна стимулация; за други директната или индиректната клиторна стимулация е ключова.

Нито един от двата варианта не е „по-зрял“ или „по-женствен“.

Клиторът е много повече от видимата точка

Външно се вижда само част от клиторната структура. Съвременната анатомия описва комплексен орган с вътрешни структури, богата инервация и индивидуални анатомични различия.

Това има практично значение: различните жени предпочитат различно място, натиск, ритъм и директност на стимулацията. Някои намират директния допир до главичката на клитора за прекалено интензивен и предпочитат стимулация през клиторалната качулка или околните тъкани.

„Как да я накарам да свърши?“ е погрешно зададен въпрос

Оргазмът не е нещо, което единият партньор „прави“ на другия. По-полезният модел е съвместно откриване на условията, в които човек се възбужда и се чувства достатъчно безопасен и фокусиран.

Те могат да включват:

Парадоксът на „задължителния оргазъм“

Колкото повече сексът се превърне в тест „ще стане ли този път“, толкова повече внимание се премества от удоволствието към наблюдението на собственото представяне.

Това се нарича понякога spectatoring – човек сякаш наблюдава себе си отвън:

„Отнема ми твърде много време.“

„Партньорът сигурно се изморява.“

„Трябва вече да свърша.“

Тези мисли могат да прекъснат възбудата. Затова целта „оргазъм на всяка цена“ е лош терапевтичен инструмент.

Какво показват данните за различните сексуални практики

Голямо национално изследване за честотата на оргазъм при различни групи намира, че при хетеросексуалните жени вероятността за оргазъм е по-висока, когато сексуалното събитие включва комбинации като дълбоки целувки, мануална генитална стимулация и орален секс в допълнение към вагинално проникване.

Това не е рецепта и не означава, че всяка жена трябва да иска тези практики. Данните просто подкрепят идеята, че разнообразната стимулация и особено гениталният допир извън самото проникване са релевантни.

Оргазмът не е единствената мярка за удоволствие

Сексуално преживяване може да бъде удовлетворяващо и без оргазъм. Обратното също е възможно: човек може да има оргазъм, но да не се чувства емоционално удовлетворен или сексуално спокоен.

Това разграничение е важно за двойките, защото намалява склонността всеки сексуален контакт да се оценява бинарно: успех/провал.

Кога липсата на оргазъм е медицински проблем

Не всяка жена, която не достига оргазъм при определен вид секс, има разстройство.

Клиничната оценка разглежда:

Например жена, която не достига оргазъм само при проникване, но има удовлетворяващи оргазми при клиторна стимулация, не трябва автоматично да бъде етикетирана с „аноргазмия“.

Лекарствата са важен въпрос

Някои антидепресанти, особено серотонинергични медикаменти, могат да бъдат свързани със забавен или липсващ оргазъм при част от пациентите. Други лекарства и медицински състояния също могат да влияят.

Не спирайте предписано лечение самостоятелно. Обсъдете сексуалния страничен ефект с лекаря – той е валидна медицинска тема.

Менопауза, болка и тъканен комфорт

Ако сексът е болезнен, тялото естествено може да се защитава чрез намаляване на възбудата и мускулно стягане. При менопауза сухотата и генитоуринарните промени могат да направят стимулацията неприятна.

Преди да се търси „техника за оргазъм“, трябва да се лекува болката и да се осигури комфорт.

Мастурбацията може да бъде източник на информация

Самостоятелното изследване на собственото тяло може да помогне на човек да разбере:

Тази информация може да се пренесе в партньорския секс чрез показване, насочване на ръката на партньора или използване на секс играчка, ако и двамата желаят.

Вибраторът не „разваля“ чувствителността

При някои хора след интензивна стимулация може да има краткотрайно намалена чувствителност, но идеята, че нормалната употреба на вибратор неизбежно и трайно „уврежда нервите“ или прави оргазма невъзможен с партньор, не е подкрепена като общо правило.

По-полезно е да има разнообразие и комфорт, а не страх от инструмент, който за много хора улеснява удоволствието.

Как партньорът може да помогне

Не чрез повече усилие на сляпо, а чрез обратна връзка.

Полезни въпроси:

И най-важното: когато чуете „точно така“, не сменяйте автоматично техниката.

Кога да потърсите специалист

Подходяща е оценка, ако:

Оценката може да включва акушер-гинеколог, лекар по сексуална медицина, клиничен психолог/психотерапевт или друг специалист според симптомите.

Заключение

Дванадесет и повече години след телевизионната тема с доц. Околийски науката продължава да потвърждава една фундаментална идея: женският оргазъм е разнообразен и не се побира в един сексуален сценарий.

Клиторът има централна роля за удоволствието на много жени, проникването не е универсален тест за сексуална функция, а комуникацията и индивидуалните предпочитания са по-важни от „тайни техники“. Най-здравословната цел не е жената да докаже, че може да достигне оргазъм по определен начин, а да има възможност да изследва удоволствието си без болка, натиск и срам.

Източници

1. „Проект Св. Наум“. Медиен архив: участие на д-р Михаил Околийски в БНТ, „За женския оргазъм“, 31.01.2012. proecta.eu/…

2. Herbenick D, et al. Women’s Experiences With Genital Touching, Sexual Pleasure, and Orgasm: Results From a U.S. Probability Sample of Women Ages 18 to 94. pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/…

3. Frederick DA, et al. Differences in Orgasm Frequency Among Gay, Lesbian, Bisexual, and Heterosexual Men and Women in a U.S. National Sample. pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/…

4. World Health Organization. Sexual health. who.int/…

Медицинска бележка: Внезапната загуба на оргазъм, болката или значима промяна след лекарство заслужават медицинска оценка. Не прекъсвайте предписано лечение самостоятелно.

В интервю за списание „9 месеца“ доц. Михаил Околийски описва голямата промяна в семейството с думите: „Кърмачето става център на вселената за младото семейство.“ Тази картина е разпознаваема за много родители. След раждането вниманието се измества към възстановяването, храненето, съня и непрекъснатата грижа за бебето. Сексът може временно да изчезне от дневния ред – и това не означава, че връзката е провалена.

От 2012 г. насам литературата за следродилното сексуално здраве се разшири значително. Знаем повече за диспареунията, сухотата при кърмене, тазовото дъно и разнообразните траектории на възстановяване. Затова някои по-стари универсални съвети трябва да бъдат заменени с индивидуална оценка.

Настоящата статия развива темата на Околийски, но той не е неин автор или медицински рецензент.

Няма една дата, на която „трябва“ да започнете секс

Шестата следродилна седмица често се възприема като магическа граница. Тя има значение в организацията на следродилните грижи, но не е универсална команда за възобновяване на проникващ секс.

Готовността зависи от:

Някой може да се чувства готов по-рано, друг значително по-късно. И двете могат да са нормални.

Болката след раждане е честа, но не трябва да бъде игнорирана

Систематични прегледи показват, че диспареунията – болка при сексуален контакт – е честа в месеците след раждането и обикновено намалява с времето. По-нов преглед на симптомите при кърмещи жени също намира значими нива на сухота и болезнен секс през първата година.

„Често“ обаче не означава „трябва да търпите“.

Болката може да има различни механизми:

Лечението зависи от причината.

Кърменето може да промени влагалищния комфорт

По време на лактация хормоналната среда може да бъде свързана с по-ниска естрогенна стимулация и при някои жени – с вагинална сухота, парене или болка. Това е физиологична възможност, а не доказателство, че „либидото е счупено“.

Ниските рискови първи стъпки включват достатъчно време за възбуда и подходящ лубрикант. При устойчиви симптоми гинекологът може да обсъди допълнителни възможности в контекста на кърменето и медицинската история.

Не започвайте хормонални продукти самостоятелно.

Желанието след раждане се влияе от повече от хормони

Представете си човек, който се буди на всеки два часа, има болка, кърми, преживява огромна телесна промяна и носи отговорност за новородено. Липсата на спонтанно сексуално желание в такава среда не е загадка.

Влияят:

Затова „повече романтика“ не е достатъчен съвет, ако единият партньор няма възможност да спи или да се възстанови.

Партньорът също преживява преход

Старото интервю на Околийски обръща внимание на промяната във вниманието в семейството. Днес е полезно да формулираме това без идеята, че бебето е „конкурент“ в буквален смисъл.

И двамата партньори могат да преживяват:

Тези реакции не означават, че някой е лош родител. Те са сигнал, че връзката също има нужда от място.

Интимността не започва непременно с проникване

Една от най-полезните промени е да не се поставя цел „да направим секс като преди“.

Възстановяването може да започне с:

Когато проникването се върне, то може да бъде постепенно, с контрол върху дълбочината и темпото и с достатъчно лубрикант.

Тазовото дъно: не винаги се нуждае от повече Кегел

След раждане някои жени имат слабост на тазовото дъно, но други развиват болезненост и прекомерно напрежение. Затова универсалният съвет „правете повече Кегел“ може да е неподходящ.

Физиотерапевт по тазово здраве може да оцени:

При болка целта понякога е първо отпускане и десенситизация, а не укрепване.

Контрацепцията трябва да се обсъди преди първия секс

Овулацията може да се възстанови преди първата менструация. Кърменето не е универсален контрацептивен метод, освен при точно определени условия за метода на лактационна аменорея и за ограничен период.

Затова подходящият метод трябва да се обсъди с акушер-гинеколог или друг квалифициран специалист според кърменето, медицинската история и плановете за следваща бременност.

Психичното здраве и сексът са свързани

Следродилната депресия и тревожността могат да влияят върху желание, удоволствие и връзка. Сексуалната трудност може също да увеличи усещането за загуба на предишното „аз“.

Потърсете помощ при трайна потиснатост, силна тревожност, натрапливи плашещи мисли, тежко безсъние извън грижата за бебето или мисли за самонараняване. Това е по-важно от възстановяването на сексуалния график.

Как партньорът може реално да помогне

Не само с „разбиране“, а с конкретно намаляване на товара:

Кога е нужен преглед

Обърнете се към акушер-гинеколог, лекар или физиотерапевт по тазово здраве при:

План за нежно връщане към интимността

Етап 1: безопасност

Проверете физическото възстановяване и контрацепцията.

Етап 2: близост без задача

Върнете докосването, което не е задължително сексуално.

Етап 3: сексуално докосване без проникване

Открийте какво е приятно сега, вместо да възстановявате стария сценарий на всяка цена.

Етап 4: постепенно проникване, ако е желано

Използвайте лубрикант, бавно темпо и позиция, която позволява контрол. Спрете при болка.

Етап 5: професионална оценка при устойчив проблем

Не чакайте една година с надеждата, че всяка болка „ще мине сама“.

Заключение

Изразът на Околийски, че бебето става център на семейната вселена, улавя реална промяна. Но интимността не трябва да се възстановява чрез натиск за „връщане към нормалното“. След раждането нормалното е ново.

По-добрият модел е адаптация: медицинска грижа при болка, реалистични очаквания към желанието, справедливо разпределение на товара, контрацептивен план и постепенно връщане към близостта. Сексът след раждане може отново да бъде приятен, но не е необходимо да следва чужд календар.

Източници

1. Михаил Околийски. „Криза на интимността след раждането“, сп. „9 месеца“, 2012. 9meseca.bg/…

2. WHO. Recommendations on maternal and newborn care for a positive postnatal experience. who.int/…

3. Prevalence of postpartum dyspareunia: A systematic review and meta-analysis. pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/…

4. Postpartum and Lactation-Related Genitourinary Symptoms: A Systematic Review. 2025. pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/…

5. Sexuality in the perinatal period: A systematic review of reviews. pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/…

Медицинска бележка: Няма универсален срок за възобновяване на проникващ секс. При болка, инфекциозни симптоми или усложнено възстановяване следвайте индивидуалните указания на медицинския екип.

В интервю от 2022 г. доц. Михаил Околийски казва, че хората все повече осъзнават, че „сексуалното здраве е част от качеството на живота, а не е някаква прищявка.“ Тази идея съвпада с подхода на Световната здравна организация: сексуалността е аспект на човешкия живот през целия жизнен цикъл, а сексуалното здраве включва много повече от репродукцията.

Най-важната последица е проста: сексуалното здраве не свършва на 40, 50, 60 или 70 години. То се променя.

Настоящият материал развива публичната теза на Околийски с актуален медицински контекст. Той не е автор или рецензент на статията.

Нормалната сексуалност се променя с възрастта

Много хора сравняват сегашната си сексуална функция с тази на 20 години и приемат всяка промяна за провал. Това е несправедливо към тялото.

С възрастта могат да се променят:

Промяна не е равнозначна на заболяване. Но нова, изразена или тревожна промяна може да заслужава медицинска оценка.

Желанието не е постоянна величина

Сексуалното желание се влияе от сън, стрес, отношения, настроение, хормонални фактори, болка, лекарства, грижи за деца или родители и общо здраве.

При дългогодишни отношения желанието често става по-малко „спонтанно“ и по-зависимо от контекста. Човек може да не мисли за секс през деня, но да усети желание след близост, допир и достатъчно време. Това не означава автоматично сексуално разстройство.

Клинично значение има трайната промяна, която причинява дистрес и не се обяснява по-добре от друг проблем.

След 40: здравето започва да говори чрез сексуалната функция

При мъжете повтарящите се проблеми с ерекцията могат да бъдат свързани със съдово здраве, диабет, високо кръвно налягане, лекарства, неврологични фактори или психична тревожност. Еректилната функция зависи от съдове и нерви, затова не трябва автоматично да се обяснява с „възрастта“.

При жените промени в менструалния цикъл, перименопауза и менопауза могат да влияят върху влагалищната тъкан, влажността, комфорта и желанието. Но и тук има голямо индивидуално разнообразие.

Основното правило е: не приемайте болката за неизбежна част от стареенето.

Менопауза и генитоуринарен синдром

След менопаузата част от жените развиват генитоуринарен синдром на менопаузата (GSM) – съвкупност от симптоми, които могат да включват:

Има различни възможности за лечение – от лубриканти и овлажнители до локални или системни медицински терапии при подходящи пациенти. Изборът зависи от симптомите, общото здраве, медицинската история и личните предпочитания.

Не е добра идея човек да приема, че „трябва да търпи“ или да започва хормонална терапия без лекарска оценка.

Лекарствата могат да влияят на секса

Сексуалните странични ефекти са реална причина за промени в желание, ерекция, еякулация или оргазъм. Сред медикаментите, които при някои хора могат да имат значение, са определени:

Това не означава да спирате лечение. Внезапното прекратяване може да е опасно. Подходящият ход е разговор с назначилия лекар: понякога има алтернативи, промяна на доза или стратегии за страничните ефекти.

Хроничното заболяване не отменя сексуалността

Диабет, сърдечно-съдови заболявания, рак, неврологични заболявания, хронична болка и операции могат да променят сексуалния живот. Пациентите често получават подробни инструкции за лекарства и изследвания, но никой не пита как заболяването се отразява на интимността.

Това е пропуск. Сексуалното здраве е част от рехабилитацията и качеството на живот.

Практичните въпроси могат да бъдат:

Сексуалността след 60 не е медицинска аномалия

Световната здравна организация изрично поставя сексуалното здраве в рамката на целия жизнен цикъл. Въпреки това възрастните хора често срещат две противоположни стигми: или се приема, че не трябва да имат сексуален живот, или всяка трудност се отхвърля като „нормална за годините“.

И двете позиции могат да вредят.

В по-късна възраст интимността може да включва:

Няма една правилна форма.

Новите партньори означават и нова профилактика

След развод, овдовяване или нова връзка в по-късна възраст някои хора подценяват риска от ППИ, защото няма риск от бременност. Но липсата на репродуктивен риск не означава липса на инфекциозен риск.

При нови партньори разговорът за тестове и бариерна защита остава релевантен независимо от възрастта.

Когато единият иска повече секс

Разминаването в желанието е една от най-честите трудности при дългосрочни двойки. С времето могат да се натрупат болести, стрес и различни житейски роли.

Най-рисковият модел е сексът да стане задължение:

„Ако ме обичаш, трябва да искаш.“

Това обикновено намалява, а не увеличава желанието.

По-добре е двойката да обсъди какво стои зад разминаването: болка, умора, конфликт, промяна на телесния образ, лекарства, страх от провал или просто различна честота на желание.

Интимността може да се адаптира

Сексуалното здраве през живота изисква гъвкавост. Ако една позиция причинява болка, тя не е задължителна. Ако ерекцията се появява по-бавно, двойката може да измести фокуса от „готовност за проникване“ към по-широка стимулация. Ако има сухота, лубрикантът не е знак за провал, а инструмент.

Сексуалният сценарий може да стане по-богат, когато престане да бъде изпит.

Кога да потърсим помощ

Добра причина за консултация е всяка промяна, която е нова, трайна, болезнена или причинява значим дистрес, включително:

Подходящият специалист може да бъде личен лекар, уролог, акушер-гинеколог, ендокринолог, психиатър, клиничен психолог, психотерапевт или физиотерапевт по тазово здраве според проблема.

Заключение

Да поставим сексуалното здраве сред показателите за качество на живот не означава да превърнем секса в задължение. Означава да приемем, че желание, удоволствие, болка, близост и сексуална функция са легитимни здравни теми във всяка възраст.

Добрата грижа не обещава човек да остане „като на 20“. Тя помага да разбере собственото си тяло сега, да лекува това, което е лечимо, да адаптира интимността към реалността и да запази правото си на избор, близост и удоволствие.

Източници

1. Михаил Околийски. „Сексуалното здраве е част от качеството на живота, а не някаква прищявка“, Трета възраст, 25.07.2022. tretavazrast.com/…

2. World Health Organization. Sexual health. who.int/…

3. European Association of Urology. EAU Guidelines on Sexual and Reproductive Health, 2026. uroweb.org/…

4. The Menopause Society. Genitourinary Syndrome of Menopause resources and position statements. menopause.org/…

Медицинска бележка: Възрастта сама по себе си не обяснява всяка сексуална промяна. Новите или болезнени симптоми заслужават оценка.

През 2019 г. NOVA кани доц. Михаил Околийски да коментира случай, представен в контекста на „пристрастяване към порно сайтове“. Той насочва вниманието към компулсивното сексуално поведение и към ситуацията, в която човек „не може да овладее импулсите си“.

Оттогава диагностичният език е станал по-прецизен. Това е важно, защото интернет лесно превръща всяка честа употреба на порно, мастурбация или високо либидо в самодиагноза „зависимост“. Международната класификация ICD-11 разглежда compulsive sexual behaviour disorder (CSBD) като разстройство на контрола на импулсите, но критериите са значително по-сложни от „гледам порно често“.

Настоящата статия развива и актуализира темата. Доц. Околийски не е автор или рецензент на текста.

Високо желание не е диагноза

Сексуалното желание се различава значително между хората. Някой може да мастурбира често, да мисли много за секс или да има активен сексуален живот, без това да е психично разстройство.

Ключовите въпроси са други:

Самото количество сексуална активност не поставя диагноза.

Какво представлява CSBD в ICD-11

Публикацията на международната експертна група, свързана с въвеждането на диагнозата в ICD-11, описва устойчив модел на неспособност да се контролират интензивни, повтарящи се сексуални импулси или пориви, водещи до повтарящо се сексуално поведение.

Примери за клинично значими последици могат да бъдат:

Диагностичната рамка цели да не патологизира нормалното сексуално разнообразие.

Моралният конфликт сам по себе си не е достатъчен

Човек може да изпитва силна вина за мастурбация, порно или сексуални фантазии заради религиозни, семейни или културни убеждения. Това страдание е реално и заслужава уважение, но според рамката за CSBD дистресът, произтичащ само от морална неодобрителност към собственото сексуално поведение, не е достатъчен за диагнозата.

Тази разлика предпазва от медицинализиране на нормално поведение само защото то влиза в конфликт с ценностната система на човека.

А „порно зависимост“?

Терминът е популярен онлайн, но не трябва автоматично да се използва като медицинска диагноза. Проблемната употреба на порнография може да бъде част от CSBD при някои хора, но не всяка употреба и не всяка висока честота означават разстройство.

Научната литература за порнографията и сексуалната функция е сложна. Има асоциации в някои изследвания, но причинността често е трудно да се установи: човек с тревожност, депресия, сексуална неудовлетвореност или отношения в криза може да използва повече порно, а не непременно порното да е първичната причина за всички проблеми.

Затова професионалната оценка избягва еднопосочни обяснения.

Седем въпроса за самооценка – не диагноза

Ако се чудите дали поведението ви е проблемно, попитайте се:

1. Опитвам ли многократно да намаля поведението, но не успявам?

2. Отнема ли повече време, отколкото съм планирал?

3. Пропускам ли работа, сън или ангажименти заради него?

4. Продължавам ли въпреки сериозни последствия?

5. Използвам ли го почти автоматично при стрес, самота или тревожност?

6. Участвам ли в сексуални ситуации, които не съответстват на собствените ми граници или безопасност?

7. Чувствам ли, че изборът ми е съществено стеснен?

Положителният отговор на един въпрос не поставя диагноза. Моделът и последствията са по-важни от единичното поведение.

Какво може да стои отдолу

Компулсивното сексуално поведение може да съществува заедно с други проблеми и те трябва да бъдат оценени:

Някои лекарства или неврологични състояния също могат да променят импулсния контрол и сексуалното поведение. Затова медицинската история има значение.

Кога порното влияе на секса с партньор

По-полезно от въпроса „Колко порно е много?“ е да се наблюдава функцията.

Сигнали за проблем могат да бъдат:

Тези ситуации не означават автоматично една и съща диагноза. Те са причина за по-задълбочена оценка.

Как изглежда професионалната помощ

Лечението започва с уточняване на проблема, а не с универсална забрана на сексуалността.

В зависимост от случая може да се използват:

Систематичните прегледи намират обещаващи психотерапевтични подходи, но качеството и хомогенността на доказателствата все още са ограничени. Това е област, в която персонализираната клинична оценка е особено важна.

Какво не помага

Срамът

Послания като „просто си слаб“ или „развратен си“ засилват секретността и често не подобряват самоконтрола.

Самодиагнозата по честота

Няма универсално число мастурбации или часове порно, над което човек автоматично е болен.

Радикалните обещания

Онлайн програми, които обещават да „рестартират мозъка“ за точно определен брой дни, често представят невронауката по-просто, отколкото позволява доказателствената база.

Практичен първи план

Ако усещате загуба на контрол:

1. Водете кратък дневник на тригерите – кога, къде и след каква емоция възниква поведението.

2. Намалете лесния автоматичен достъп – известия, устройства в леглото, платени акаунти, ако те са част от проблема.

3. Изградете алтернативи за регулация на стреса – движение, социален контакт, сън, конкретни задачи.

4. Не поставяйте за цел „никога повече сексуална мисъл“. Целта е избор и контрол.

5. Потърсете клиничен психолог, психиатър или психотерапевт с компетентност в сексуалното здраве, ако проблемът е устойчив.

Кога е спешно

Незабавна професионална помощ е необходима, ако поведението включва риск от насилие, незаконни действия, сексуално поведение без съгласие, опасност за вас или друг човек, или тежка психична криза.

Заключение

Публичният коментар на доц. Околийски през 2019 г. насочва към основния въпрос – контролът. Днешната ICD-11 рамка позволява да го формулираме по-прецизно: проблемът не е сексуалността сама по себе си и не е просто броят посещения на порно сайт. Клинично значима е устойчивата загуба на контрол, която води до сериозно страдание или увреждане на важни области от живота.

Това разграничение е важно едновременно за две групи хора: за тези, които имат реален проблем и се нуждаят от лечение, и за тези, които имат нормална сексуалност, но са убедени от срам или интернет, че са „зависими“.

Източници

1. NOVA. „Води ли страстта към интернет до болестно състояние?“, 19.05.2019. nova.bg/…

2. Kraus SW, et al. Compulsive sexual behaviour disorder in the ICD-11. World Psychiatry. 2018. pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/…

3. Briken P, et al. Assessment and treatment of compulsive sexual behavior disorder: a sexual medicine perspective. 2024. pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/…

4. World Health Organization. ICD-11. icd.who.int/…

Медицинска бележка: Диагнозата CSBD не се поставя чрез онлайн тест. При значимо увреждане, загуба на контрол или опасно поведение е необходима индивидуална клинична оценка.

В телевизионно участие от май 2024 г., цитирано от Националния център по обществено здраве и анализи, доц. Михаил Околийски казва: „Българите много малко мислят за сексуалното си здраве.“ Посланието му е по-широко от профилактиката на инфекции: сексуалното здраве е част от качеството на живот и достъпът до помощ трябва да бъде реален.

Съвременната дефиниция на Световната здравна организация подкрепя именно този цялостен поглед. Сексуалното здраве не е просто липса на инфекция или дисфункция. То включва физическо, емоционално, психично и социално благополучие, уважение, безопасност, съгласие и възможност за приятни сексуални преживявания.

Този материал развива публичната теза на Околийски и я превръща в практично ръководство за профилактика. Той не е автор или рецензент на настоящата статия.

Какво всъщност включва сексуалното здраве

Практично можем да го разделим на шест области:

1. Профилактика на инфекции – ППИ, HIV, HPV, хепатити според риска.

2. Репродуктивен избор – контрацепция, планиране на бременност и фертилитет.

3. Сексуална функция – желание, възбуда, ерекция, еякулация, оргазъм, болка.

4. Съгласие и безопасност – свобода от принуда и насилие.

5. Психично и релационно благополучие – срам, тревожност, комуникация и отношения.

6. Достъп до надеждна информация и здравни услуги.

Затова профилактиката не се изчерпва с изречението „ползвайте презерватив“.

ППИ често могат да протичат без симптоми

Една от причините инфекциите, предавани по полов път, да се разпространяват е, че човек може да няма очевидни оплаквания. Липсата на болка, секрет или обрив не доказва липса на инфекция.

СЗО посочва, че ППИ могат да имат последствия като безплодие, усложнения на бременността, някои видове рак и повишен риск за HIV. Част от инфекциите са лечими; други могат да бъдат контролирани, но не елиминирани напълно от организма.

Кога има смисъл от изследване

Няма един пакет от тестове, подходящ за всеки човек. Изборът зависи от:

Обсъдете изследване, ако имате нов партньор и искате общ статус, ако е имало секс без бариерна защита при неизвестен статус, ако партньор е диагностициран с ППИ или ако имате симптоми.

Важно е и мястото, от което се взема пробата. При орален или анален контакт само изследване на урина/генитална проба може да не отговори на всички въпроси. Специалистът определя дали са необходими гърлени или ректални проби.

Презервативът намалява риска, но не създава абсолютна защита

Световната здравна организация определя правилната и постоянна употреба на презервативи като един от най-ефективните подходи за предотвратяване на повечето ППИ, HIV и непланирана бременност.

Рискът обаче не става нулев. Инфекции, които могат да се предават чрез кожа извън покритата зона – например HPV или херпес – не се предотвратяват напълно от презерватива.

Практичните правила са:

Оралният секс също може да предава инфекции

Оралният секс често погрешно се приема за „безрисков“. Рискът за HIV обикновено е по-нисък от този при някои други експозиции, но редица ППИ могат да се предават орално, включително гонорея, сифилис, херпес и HPV.

Бариерни методи като презерватив или dental dam могат да намалят риска. При ранички, необясним обрив, язви или симптоми е разумно да се отложи контактът и да се потърси медицинска оценка.

HIV: защо изследването има значение

Съвременната HIV инфекция е лечимо хронично състояние при навременна диагностика и достъп до антиретровирусна терапия. Ранното откриване дава възможност за лечение и защита на здравето.

В България Министерството на здравеопазването поддържа КАБКИС – кабинети за анонимно и безплатно консултиране и изследване за HIV/СПИН. МЗ посочва и възможност за безплатно и анонимно изследване в определени структури на регионалните здравни инспекции.

При скорошна конкретна експозиция не чакайте появата на симптоми. Медицински специалист може да прецени времето за тест и дали има индикация за спешна профилактика след експозиция.

HPV: инфекция, профилактика и ваксина

HPV е група от много вируси; някои типове са свързани с предракови изменения и рак. Ваксинацията е профилактична мярка и има най-голяма полза преди експозиция на вируса, но конкретните препоръки зависят от възрастта и националната програма.

Към 2026 г. Министерството на здравеопазването разширява достъпа до безплатна HPV ваксинация: основните целеви групи включват момичета от 10 до под 15 години и момчета от 10 до под 14 години, а от 2026 г. е включена и възможност за неваксинирани момичета от 15 до под 18 години при условията на програмата.

Програмите могат да се променят, затова преди публикуване на възрастови граници sexolog.bg/ трябва да проверява актуалната страница на МЗ.

Профилактиката не е морална оценка

Изследването за ППИ не означава „безотговорен сексуален живот“, както и диагнозата ППИ не е морална характеристика. Стигмата има реална цена: тя кара хората да избягват тестове, да крият резултати и да отлагат лечение.

По-полезният модел е медицински:

Имал съм определена експозиция -> оценявам риска -> избирам подходящ тест -> лекувам при нужда -> информирам партньорите по безопасен начин.

Как да говорим за тестове с нов партньор

Вместо разпит:

„Чист/а ли си?“

по-добре:

„Кога за последно си се изследвал/а и за какво? Аз също мога да споделя моите резултати.“

Думата „чист“ не е подходяща – човек с инфекция не е „мръсен“.

Полезно е да обсъдите:

Симптоми, при които не отлагайте прегледа

Потърсете медицинска помощ при:

Силна остра болка, внезапно подуване на тестис или тежко общо състояние може да изисква спешна оценка.

Сексуалното здраве е и право на удоволствие без принуда

Ако говорим само за инфекции и бременност, пропускаме половината от темата. WHO включва позитивен и уважителен подход, възможност за удоволствие и свобода от принуда, дискриминация и насилие.

Това означава, че профилактиката трябва да върви заедно с:

Точно в този смисъл тезата на Околийски за качеството на живот е важна: сексуалното здраве не е лукс, но и не е задължение човек да бъде сексуално активен. Целта е всеки да има възможност за информиран, безопасен и доброволен избор.

Източници

1. НЦОЗА. „Защо интимността все още е тема табу и как можем да променим нагласата си?“, 28.05.2024. ncpha.government.bg/…

2. World Health Organization. Sexual health. who.int/…

3. WHO. Sexually transmitted infections (STIs), 10.09.2025. who.int/…)

4. WHO. Condoms. who.int/…

5. Министерство на здравеопазването. КАБКИС. mh.government.bg/…

6. Министерство на здравеопазването. „Безплатна HPV ваксина вече и за момичета от 15 до 18 ненавършени години“, 2026. mh.government.bg/…

Медицинска бележка: Конкретният избор на тестове и моментът за изследване зависят от експозицията. При съмнение се консултирайте с лекар или кабинет за сексуално здраве.

В интервю от 2020 г. доц. Михаил Околийски формулира една от най-разпознаваемите си тези за българската сексуална култура: „за секс се говори през смях, виц или се мълчи.“ Наблюдението е културно, но проблемът има и клинично измерение. Когато човек не разполага с език за желание, граници, удоволствие, болка или страх, става по-трудно да поиска помощ и по-трудно да обясни на партньора какво преживява.

Тази статия развива публичната теза на Околийски със съвременни данни за сексуалната комуникация. Текстът е редакционен материал на sexolog.bg/; доц. Околийски не е негов автор или медицински рецензент.

Мълчанието не означава липса на проблем

Сексуалните трудности често остават невидими. Човек може да има болка при секс, да губи ерекция, да не достига оргазъм или да изпитва ниско желание, но да избягва темата от страх, че ще бъде възприет като „непълноценен“, „студен“, „неопитен“ или „проблемен“.

Срамът работи като затворен кръг:

1. възниква трудност;

2. човекът я интерпретира като личен провал;

3. избягва разговор или медицинска помощ;

4. тревожността се увеличава;

5. по време на секс вниманието се насочва към представянето, а не към усещанията;

6. трудността се повтаря и започва да изглежда като доказателство, че „нещо не е наред“.

Този механизъм е особено видим при тревожност от сексуалното представяне, но може да съпътства практически всяка сексуална дисфункция.

Науката показва, че разговорът има значение

Метаанализите на изследвания при двойки намират последователна положителна връзка между качеството на сексуалната комуникация и сексуалното удовлетворение, както и между комуникацията и удовлетворението от връзката. Това не доказва, че един разговор автоматично „лекува“ сексуален проблем. По-скоро показва, че способността да се говори открито за желания, предпочитания и трудности е важна част от сексуалното благополучие.

Има значение не само колко говорим, а как. Разговор, изпълнен с обвинение, сравняване и натиск, може да усили защитата. Разговор с любопитство и конкретност създава шанс за сътрудничество.

Защо думите са толкова трудни

Много хора са научили сексуалния си речник от шеги, порно, връстници и социални мрежи, а не от спокойна семейна или образователна среда. В резултат някои могат да описват подробна сексуална сцена, но не могат да кажат просто: „Това ми е неприятно“, „Искам повече време“ или „Страхувам се, че ще те разочаровам“.

Към това се добавят различни очаквания:

Тези сценарии са удобни за филми и митове, но са слаба основа за реален интимен живот.

По-добър речник за интимността

Една от най-полезните промени е да заменим оценката с описание.

Вместо:

„Ти никога не ме възбуждаш.“

по-полезно е:

„Напоследък ми трябва повече време, за да се настроя. Искам да започваме по-бавно.“

Вместо:

„Пак загуби ерекция.“

по-полезно е:

„Не е нужно да доказваме нищо. Искам да останем близо и да видим какво е приятно сега.“

Вместо:

„Защо никога не искаш секс?“

може:

„Липсва ми близостта ни. Искам да разбера как се чувстваш и какво би ти помогнало.“

Това не са магически фрази. Те просто намаляват заплахата и дават повече информация.

Кога да говорим

Най-лошото време за сложен разговор често е точно в секундата на сексуална трудност. Тогава и двамата може да са уязвими.

По-подходящ момент е извън спалнята, когато няма непосредствено очакване за секс. Полезен разговор може да следва четири стъпки:

1. Назовете общата цел

„Искам и двамата да се чувстваме добре и спокойни.“

2. Говорете от първо лице

„Аз се притеснявам…“, вместо „Ти ме караш…“.

3. Бъдете конкретни

„Искам повече целувки преди проникване“ е по-полезно от „Искам да си по-романтичен“.

4. Проверете какво чува другият

Понякога „нямам желание тази вечер“ се чува като „вече не те желая“. Изясняването предотвратява ненужни заключения.

Съгласието също е комуникация

Сексуалното здраве според Световната здравна организация включва възможност за приятни и безопасни сексуални преживявания, свободни от принуда, дискриминация и насилие. Съгласието не е административна формалност, а текущ диалог.

Човек може да промени решението си. Съгласието за една практика не означава съгласие за друга. Партньорството не създава постоянно право на секс.

Полезни въпроси са:

Когато подобни въпроси са нормална част от интимността, те не „развалят момента“, а изграждат безопасност.

Как срамът пречи на медицинската помощ

Сексуалната трудност понякога е първи сигнал за здравословен проблем. Повтарящата се еректилна дисфункция например може да бъде свързана със съдови или метаболитни фактори; болката при секс може да има гинекологични, урологични, дерматологични, неврологични или мускулни причини.

Когато срамът забавя прегледа, се губи възможност за навременна оценка. Затова професионалният разговор трябва да е нормализиращ, но не омаловажаващ: „Това се случва на много хора“ не означава „Няма нужда да го изследваме“.

Как да започнете разговор с лекар

Не е необходимо да използвате медицински термини. Достатъчно е да кажете:

Това вече дава на специалиста отправна точка.

Кога е подходяща терапия за двойки или секс терапия

Помощта е особено разумна, когато:

При подозрение за сексуално насилие, принуда или страх за безопасността приоритетът не е „подобряване на комуникацията в двойката“, а индивидуална безопасност и подходяща професионална подкрепа.

Седемдневен експеримент за по-добър разговор

Това не е терапия, а нискорисков начин да се намали напрежението.

Ден 1: Всеки записва три неща, които му помагат да се чувства близо до партньора.

Ден 2: Споделете едно нещо, което харесвате в интимността си, без критика.

Ден 3: Уточнете една граница: какво не искате да правите, когато сте уморени, притеснени или без желание.

Ден 4: Всеки назовава една форма на несексуална близост, която му липсва.

Ден 5: Говорете за предпочитание, а не за „дефект“: ритъм, време, докосване, инициатива.

Ден 6: Уговорете близост без цел задължително да има проникване или оргазъм.

Ден 7: Попитайте: „Какво ни помогна да се чувстваме по-спокойни?“

Заключение

Тезата на доц. Околийски за вицовете и мълчанието остава актуална, защото сексуалният срам не изчезва от наличието на повече информация онлайн. Понякога интернет дори добавя нови стандарти за представяне.

Зрялата сексуална култура започва с по-прост набор от умения: да можем да назовем какво чувстваме, какво искаме, какво не искаме, какво боли и кога имаме нужда от помощ. Добрата сексуална комуникация не гарантира перфектен секс. Тя прави възможно двама реални хора да се разбират по-добре.

Източници

1. Михаил Околийски. „За секс у нас се говори през виц или се мълчи“, Трета възраст, 24.02.2020. tretavazrast.com/…

2. Mallory AB, Stanton AM, Handy AB. Couples’ Sexual Communication and Dimensions of Sexual Function: A Meta-Analysis. J Sex Res. 2019. pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/…

3. Mallory AB. Dimensions of couples’ sexual communication, relationship satisfaction, and sexual satisfaction: A meta-analysis. J Fam Psychol. 2022. pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/…

4. World Health Organization. Sexual health. who.int/…

Медицинска бележка: Този материал има образователна цел. При болка, внезапна промяна на сексуалната функция или устойчив дистрес е подходяща индивидуална оценка от квалифициран специалист.

В публичните си интервюта доц. Михаил Околийски многократно защитава тезата, че мълчанието около сексуалността не защитава младите хора. През 2020 г. „24 часа“ публикува интервю с категорично заглавие: „Без сексуално образование оставяме децата на захарните чичковци.“ Зад провокативната формулировка стои сериозен въпрос: какво показват доказателствата за качественото сексуално образование?

Теза на доц. Околийски: сексуалното образование трябва да бъде съобразено с възрастта и да започва преди децата да търсят отговорите си от случайни интернет източници.

Настоящият материал е оригинална редакционна разработка на Sexolog.bg. Доц. Околийски не е автор или рецензент на текста.

Най-разпространеният страх: „Ако им говорим, ще започнат по-рано“

Това е едно от най-добре изследваните възражения. Актуалният фактологичен материал на Световната здравна организация за comprehensive sexuality education (CSE), обновен през март 2026 г., обобщава, че висококачественото сексуално образование не увеличава сексуалната активност и не насърчава по-ранното сексуално поведение. Напротив, добре приложените програми могат да отложат сексуалния дебют, да намалят рисковото поведение и да увеличат употребата на контрацепция.

Мета-анализи и международните технически насоки на UNESCO стигат до сходен извод: програмите са по-ефективни, когато комбинират знания за тялото и профилактиката с отношения, комуникация, съгласие, права, безопасност и умения за вземане на решения.

С други думи, сексуалното образование не е инструкция „как да се прави секс“. То е образование за тялото, границите, здравето и отношенията.

Какво означава „съобразено с възрастта“

Тук често възниква объркване. Темите за малко дете и за 16-годишен ученик очевидно не са едни и същи.

При малките деца фокусът е върху:

С порастването се добавят пубертет, менструация, ерекции, мастурбация, привличане, отношения, съгласие, контрацепция, презервативи, ППИ, дигитална интимност, натиск от връстници и разпознаване на насилие.

Това е и логиката на европейските стандарти за сексуално образование, разработени за WHO European Region: информацията се надгражда постепенно и е съобразена с развитието на детето.

Защо точните думи имат значение

В интервю за „Трета възраст“ Околийски настоява половите органи да се назовават спокойно и ясно. Това може да изглежда като езиков детайл, но е важна част от здравната грамотност.

Когато децата знаят правилните думи, те могат по-ясно да описват симптом, болка, неподходящо докосване или насилие. Медицинският език не „сексуализира“ детето. Той премахва мистификацията.

Родителят не е длъжен да изнася лекция. Кратък, точен отговор на конкретен въпрос често е достатъчен.

Сексуалното образование е и защита от онлайн дезинформация

Днешният тийнейджър може да види сексуално съдържание много преди възрастните да решат, че е време за разговор. Ако няма надежден източник, алгоритъмът става учител.

Порнографията не е сексуално образование. Тя е медийно съдържание, създадено предимно за възбуда и развлечение. То може да показва тела, сценарии и реакции, които не представляват средното човешко преживяване, и рядко демонстрира реалните разговори за граници, контрацепция и инфекции, които са част от безопасната сексуалност.

Полезната медийна грамотност включва въпроси като:

Съгласието не започва в леглото

Децата усвояват концепцията за граници много преди да имат сексуални отношения. Когато възрастните уважават „не искам да ме гъделичкаш“, „не искам да целуна този роднина“ или „искам да се преоблека насаме“, те учат детето, че тялото му има граници.

По-късно сексуалното съгласие стъпва върху същия принцип: свободно, информирано и доброволно участие без принуда. Съгласието може да бъде оттеглено по всяко време и не се предполага от предишен секс, връзка или брак.

Какво трябва да знае един тийнейджър за ППИ

ППИ могат да протичат без симптоми. Затова „изглежда здрав“ не е метод за оценка на риска. WHO продължава да определя сексуално предаваните инфекции като значим глобален здравен проблем.

Младите хора трябва да знаят:

В България Министерството на здравеопазването поддържа мрежа от КАБКИС за анонимно и безплатно консултиране и изследване за ХИВ. От 2026 г. е разширена и безплатната HPV имунизация за определени възрастови групи момичета и момчета.

Контрацепцията трябва да се преподава практично

Да знаеш, че „има презерватив“ не е същото като да знаеш как се използва правилно. Качественото образование обяснява последователно:

Тези умения са превенция, не насърчаване на сексуална активност.

Родителят и училището не са конкуренти

Най-добрата система не прехвърля всичко на семейството и не изключва семейството от процеса. Родителите дават ценности, контекст и лична подкрепа. Училището може да осигури минимален стандарт на проверена информация за всички деца, включително за тези, чиито родители не могат или не искат да говорят по темата.

Добра практика е родителят да знае какво се изучава и да може да продължи разговора вкъщи.

Как да отговорите, ако детето зададе неудобен въпрос

Полезен модел е:

1. Първо разберете какво точно пита.

2. Отговорете кратко и честно.

3. Използвайте подходящ за възрастта език.

4. Не се смейте и не наказвайте любопитството.

5. Ако не знаете, кажете: „Не съм сигурен, нека проверим от надежден източник.“

6. Попитайте дали има още нещо, което го тревожи.

Не е необходимо да предоставяте повече подробности, отколкото детето е поискало.

Какво НЕ е сексуално образование

Не е качествено сексуално образование, ако се състои само от:

Програмата трябва да бъде научно точна, безопасна и педагогически адекватна.

Кога разговорът става въпрос на защита на детето

Ако дете разкрие сексуален контакт с възрастен, принуда, изнудване с интимни снимки, насилие или заплаха, това не е „неудобна тема“, а ситуация за незабавна защита и професионална реакция. Не обвинявайте детето и не го разпитвайте агресивно. Потърсете подходящите институции и специалисти.

Извод

Околийски поставя проблема директно: празното място, оставено от възрастните, няма да остане празно. То ще бъде запълнено от приятели, социални мрежи, порнография, реклами и случайни съвети.

Доказателствата зад comprehensive sexuality education са ясни: качествената, възрастово адекватна информация не „разваля“ децата. Тя подобрява способността им да разбират тялото си, да разпознават риск, да поставят граници и да вземат по-информирани решения.

Източници

1. 24 часа. Доц. Околийски: „Без сексуално образование оставяме децата на захарните чичковци“, 22.02.2020. 24chasa.bg/…

2. WHO. Comprehensive sexuality education, актуализация 11.03.2026. who.int/…

3. UNESCO. International technical guidance on sexuality education: An evidence-informed approach. unesco.org/…

4. WHO Regional Office for Europe / BZgA. Standards for Sexuality Education in Europe. whocc.bioeg.de/…

5. WHO. Sexually transmitted infections, 10.09.2025. who.int/…

6. Министерство на здравеопазването. КАБКИС. mh.government.bg/…

7. Министерство на здравеопазването. Безплатна HPV ваксина — разширен обхват през 2026 г. mh.government.bg/…

Преди да разберем защо хората се държат сексуално така, трябва да установим какво всъщност правят. Алфред К. Кинси, TIME, 1953 (редакционен превод)

Историческият пробив — и защо старите проценти не са днешна норма

Когато Sexual Behavior in the Human Female излиза през 1953 г., самото систематично задаване на въпроси за женското желание, мастурбация, оргазъм и сексуален опит е културно събитие. TIME описва огромния интерес, а Kinsey Institute отбелязва интензивното медийно внимание и критика. Но историческата извадка не е съвременна национално представителна снимка: официалният исторически обзор на Института посочва, че оригиналните извадки са най-силни за по-млади и по-образовани хора и по-слаби за малцинства и хора с по-ниско образование и социално-икономически статус.

Затова ценността на Кинси днес не е да вземем стар процент и да го обявим за „норма за жените“. По-полезно е да продължим същия въпрос с по-добра методология: какво реално преживяват жените, кои стимули предпочитат, какво увеличава удоволствието и кога трудността се превръща в медицински проблем.

Какво показва съвременната вероятностна извадка за оргазма

В американска национална вероятностна извадка на 1 055 жени на възраст 18–94 години, публикувана от Debby Herbenick и колеги през 2018 г., 18,4% съобщават, че половият акт без допълнителна клиторна стимулация е достатъчен за оргазъм. 36,6% посочват, че клиторната стимулация е необходима за оргазъм по време на полов акт, а още значителна група казва, че тя не е задължителна, но прави оргазма по-добър. Проучването описва и голямо разнообразие в предпочитаните форми на докосване.

Тези резултати не са техника, която всяка жена трябва да следва. Те коригират по-важен мит: липсата на оргазъм само от пенетрация не е доказателство за дефект. Женската сексуална реакция е разнообразна и индивидуалната обратна връзка е по-информативна от идеята за един „правилен“ път.

Оргазмът не е единствената мярка за добър секс

Сексуалната удовлетвореност включва повече от крайна физиологична реакция. Желание, възбуда, удоволствие, близост, сигурност, липса на болка и свободата да се спре са също важни. Прекаленият фокус върху оргазма може да превърне секса в изпит и да увеличи тревожността. За някои хора оргазмът е централна цел, за други не е; здравният подход не налага универсален сценарий.

Партньорът не може да „гарантира“ чужд оргазъм, но може да помогне чрез внимание, време, обратна връзка и уважение към границите. Изследванията на сексуалната комуникация при двойки показват положителна връзка между качеството на този разговор и сексуалното и партньорското удовлетворение.

Желанието се влияе от контекста

Сексуалното желание не е постоянна стойност. То може да се променя с хроничния стрес, съня, настроението, качеството на отношенията, бременността и следродилния период, менопаузалните промени, хроничните заболявания, болката и медикаментите. Затова сравняването със собственото либидо от преди години или с партньора често е по-малко полезно от въпроса дали промяната е желана или нежелана и дали причинява дистрес.

При част от хората желанието се появява спонтанно; при други по-често възниква след близост, допир и еротичен контекст. В клиничния разговор има значение моделът за конкретния човек, а не очакването сексуалността винаги да започва с внезапен порив.

Кога трудността заслужава медицинска оценка

Болка при секс, значима сухота, необичайно кървене, парене, изтръпване, внезапна загуба на чувствителност или промяна след операция, раждане или започване на медикамент са поводи за лекарска оценка. Персистираща трудност с оргазъм или желание, която причинява съществен дистрес, също може да бъде обсъдена с лекар или квалифициран секс-терапевт.

Добрата оценка разглежда лекарства, общо здраве, тазова болка, психично здраве, отношения и сексуална анамнеза. Няма универсален „трик“, който лекува всички случаи. Професионалният подход търси причината и целите на човека, вместо да обещава автоматичен резултат.

Как данните могат да подобрят комуникацията

Най-практичният извод е да се заменят догадките с обратна връзка: „Това приятно ли е?“, „Повече или по-малко натиск?“, „Искаш ли да продължим така?“. Тези въпроси са по-ценни от предположението, че една техника работи за всички. Самият смисъл на добрата сексология е да започне от действителното преживяване на човека.

Така историческият импулс на Кинси може да се преведе на езика на 2026 г.: първо слушаме данните и човека, после говорим за здраве, избор и възможности — без да превръщаме средната стойност в присъда.

Ключови изводи

Важно: При болка, кървене, неврологични симптоми, внезапна промяна в сексуалната функция или траен дистрес консултирайте се с лекар. Не спирайте предписани лекарства заради сексуални странични ефекти без медицинска консултация.

Източници и допълнително четене