Сексуалното здраве включва физическо, емоционално, психично и социално благополучие във връзка със сексуалността, а не само липса на диагноза [1]. Желание, възбуда, болка, контрацепция, фертилитет, ППИ, съгласие и отношения могат да се пресичат. Различието между хората не е диагноза само по себе си; значение имат нежеланата промяна, страданието, рискът и свободата да се каже не [1][2].

Към кого да се насочите

При болка, кървене, течение, лезия, съмнение за ППИ или въпрос за контрацепция първата стъпка обичайно е лекар според проблема — акушер-гинеколог, уролог/андролог или дерматовенеролог. Психотерапевт с обучение по сексуална терапия може да помогне при тревожност, избягване и комуникация след медицинско изключване. Добрата оценка може да е екипна; не е необходимо да изберете диагноза предварително [3].

Как да се подготвите

Запишете кога е започнала промяната, има ли болка или риск, кои лекарства и добавки приемате и какво искате да се подобри. Имате право да откажете въпрос или преглед и да поискате обяснение защо е нужен. Обещания за гарантирано излекуване, натиск за скъпи пакети или тайни добавки са предупредителни знаци.

Кога не бива да чакате

Потърсете бърза помощ при силна тазова или тестикуларна болка, тежко кървене, температура с генитални симптоми, нова рана/обрив с общо неразположение, възможна HIV експозиция или сексуално насилие. При непосредствена опасност се звъни на 112. Този текст е навигационен и не поставя диагноза.

Източници

  1. Източник 1 — definition of sexual health
  2. Източник 2 — scope of sexual and reproductive health services
  3. Източник 3 — technical consultation context