Когато единият иска повече секс

В голямото британско изследване Natsal-3 15% от сексуално активните мъже и 34,2% от сексуално активните жени съобщават за липса на интерес към секса, продължила поне три месеца през предходната година. Анализът, публикуван през 2017 г., обхваща 4839 мъже и 6669 жени на възраст от 16 до 74 години, имали поне един сексуален партньор през този период. Това са самооценки от британска извадка, събирани през 2010–2012 г., а не актуална статистика за България или процент на хората с поставена диагноза. Но те показват колко много преживявания остават скрити зад краткото обяснение, че на някого просто не му се прави секс. [1]

Зад въпроса колко често правим секс могат да стоят няколко различни въпроса. Желая ли близост? Чувствам ли се притиснат? Липсва ли ми удоволствието, или предишната представа за самия мен? Разграничаването им помага разговорът да стане конкретен.

Честотата сама по себе си не поставя диагноза

Разликата между желанията на двама партньори не означава автоматично, че човекът с по-слаб интерес има разстройство. В становището си за това разминаване Европейското дружество по сексуална медицина насочва вниманието към контекста, личното страдание и отношенията. Сравнението между две либида не дава медицинска норма. Двама души могат да искат различна честота на интимност и да намерят удовлетворяващ начин да живеят с тази разлика. [2]

Нужно е да се разграничат и липсата на интерес от липсата на възможност. Броят на сексуалните контакти не показва сам по себе си дали човек изпитва желание, дали сексът му носи удоволствие и дали изобщо иска промяна. Експертите предупреждават и за обратната грешка: всяко ниско желание да бъде обявявано за проблем на връзката, с което да се пропусне индивидуално здравно затруднение. Препоръките им са експертно становище върху ограничени изследвания, а не готов протокол, който обещава еднакъв резултат на всяка двойка. [2]

Полезна отправна точка е собственото преживяване: какво се е променило, откога и кое точно тревожи човека. Чуждият стандарт за добра двойка трудно може да отговори на тези въпроси.

Желанието може да се появи в хода на близостта

Популярният сценарий започва със силен импулс, следван от докосване и възбуда. Човешкото преживяване е по-разнообразно. Mayo Clinic посочва, че при някои жени началният мотив за интимност може да бъде търсенето на емоционална близост, а сексуалното желание да се развие в процеса. Здравето, отношението към тялото, връзката и културните послания също участват в това как човек преживява секса. Отсъствието на спонтанен порив следователно не описва цялата картина. [3]

Това наблюдение има ясна граница: човек трябва свободно да иска самото сближаване. Съгласието за прегръдка не обещава секс, а започнатата интимност може да бъде прекратена. Разбирането, че желанието понякога се появява постепенно, не дава основание партньорът да настоява другият да започне въпреки отказа си. [12]

Практическият въпрос може да бъде дали в момента е приятно да има някаква близост и каква точно. Отговорът може да е разговор, докосване, целувка или желание за лично пространство. Всеки от тези отговори заслужава да бъде чут без предварително уговорен финал.

Стресът и сънят имат място в разговора

NHS включва стреса, тревожността, депресията, проблемите във връзката и прекомерната употреба на алкохол сред възможните причини за ниско либидо. Това е широк кръг от влияния, които могат да присъстват едновременно. Когато промяната се появи около тежък работен период, загуба или семейна криза, тези обстоятелства заслужават същото внимание като физическите симптоми. [4]

Сънят предлага конкретен пример за връзката между ежедневието и сексуалното преживяване. В пилотно американско изследване от 2015 г. 171 жени, набрани в университетска среда, попълват дневници в продължение на 14 дни. По-дългият сън се свързва с по-силно желание на следващия ден. Изследването е наблюдателно, с ограничена извадка, и не доказва, че допълнителният сън сам по себе си лекува ниско либидо. Участничките не приемат антидепресанти, а проследяването е кратко, което допълнително ограничава пренасянето на резултатите към хора с други здравни обстоятелства. Данните насочват към значение на съня, без да определят рецепта за сексуална честота. [5]

Оттук следва разумен практически въпрос: има ли изобщо място за възстановяване в ежедневието на двамата? Разпределението на грижите, личното време и възможността за почивка могат да се обсъждат конкретно. Така разговорът излиза от обвинението, че някой не полага достатъчно усилия, и се насочва към условията, в които се очаква да възникне желание.

След раждане и около менопаузата контекстът е различен

След появата на бебе физическото възстановяване, умората и промененото усещане за тялото могат да отдалечат интереса към секса. NHS подчертава, че няма универсален момент, в който една жена е длъжна да възобнови сексуалния си живот. Хормоналните промени могат да причинят сухота, а болката изисква внимание. Близостта може да продължи по други начини, докато жената се почувства готова. Продължаващият дискомфорт е повод за разговор с медицински специалист. [6]

Около менопаузата също е необходимо да се уточни какво точно се променя. Възможни са физически дискомфорт, затруднения във връзката и промени в отношението към собственото тяло. Съществуват различни подходи към симптомите, включително локално лечение на вагинална сухота и подходяща за конкретната жена хормонална или нехормонална терапия. Изборът се прави след обсъждане на ползите, рисковете и предпочитанията. NHS предупреждава и че доказателствата за ефективността и безопасността на продавани за менопауза билкови средства са ограничени. Някои могат да взаимодействат с лекарства. Обещанието за естествено възстановяване на желанието не заменя проверката на състава и медицинската оценка. [7]

В тези периоди сравняването с предишната честота на секса пропуска настоящите потребности. По-съдържателен разговор е какво носи комфорт сега, кое създава тревога и каква помощ би облекчила деня. Връщането към интимността може да има собствен ритъм, без крайна дата, поставена от единия партньор.

Един симптом може да има няколко причини

Промяната в либидото понякога е част от здравен проблем. NHS посочва сред възможните влияния диабет, заболявания на сърцето, понижена функция на щитовидната жлеза и някои онкологични заболявания. Това не означава, че ниското желание доказва някоя от тези диагнози. То означава, че медицинската история има значение, особено когато има и други оплаквания или промяната е необичайна за човека. [4]

При мъжете Европейската асоциация по урология препоръчва оценката да включва сексуална и медицинска история, настроение и отношения с партньора. Желанието за секс с друг човек и желанието за самостоятелна сексуална активност се разглеждат отделно. При съпътстващи признаци за хормонален проблем лекарят може да назначи целеви изследвания. Един и същ кратък отговор за липса на желание може да крие различни преживявания и да изисква различен подход. Оценката разграничава и основната липса на интерес от други сексуални затруднения, например проблем с ерекцията. Тези оплаквания могат да съществуват заедно, но не са взаимозаменяеми диагнози. [9]

За прегледа помага кратко описание на началото на промяната, ситуациите, в които се появява, и другите симптоми. В него има повече полезна информация, отколкото в опит човек предварително да избере диагноза от интернет.

Лекарството също може да е част от историята

Някои антидепресанти могат да причинят понижено желание, затруднен оргазъм, сухота или проблеми с ерекцията. NHS отбелязва, че при част от хората сексуалните оплаквания могат да продължат и след спиране на лечението. Това е основателна тема за медицински разговор, а не нещо, което пациентът трябва да премълчи от неудобство. Важно е да се уточни дали затруднението е започнало преди лекарството, след включването му или след промяна на дозата. [8]

Самоволното прекъсване обаче може да доведе до симптоми на отнемане. Антидепресант не бива да се спира внезапно или без обсъждане с лекаря. Ако се вземе решение за прекратяване, обикновено се изготвя план за постепенно намаляване. Сексуалното здраве е част от оценката на лечението, заедно с причината то да е било назначено. [8]

Човек може да започне разговора съвсем пряко: забелязва промяна, тя го тревожи и иска да разбере какви възможности има. Не е необходимо предварително да доказва, че лекарството е единствената причина.

Хормоналният резултат има смисъл заедно със симптомите

При съмнение за тестостеронов дефицит при мъжете единичният лабораторен резултат не е достатъчен. Endocrine Society описва диагнозата като съчетание от характерни симптоми и поне две ранни сутрешни изследвания, показващи нисък тестостерон. Стойностите се тълкуват с оглед на лабораторния метод, здравето и причините за отклонението. Това предпазва от свеждането на сложен проблем до една цифра. [10]

При жените лабораторното измерване има различни ограничения. Насоката на Международното дружество за изследване на женското сексуално здраве посочва, че няма стойност на тестостерона, която сама да поставя диагнозата разстройство с понижено сексуално желание. За определени жени след менопауза има доказателства за полза от внимателно подбрана терапия след цялостна оценка. Данните за дългосрочната безопасност са ограничени, а лечението изисква проследяване. Изследванията по време на терапия служат и за предпазване от прекомерно излагане на хормона. По-висок резултат не е самостоятелна лечебна цел; съществено е дали има клинична полза и нежелани ефекти. Насоката не препоръчва индивидуално приготвени тестостеронови смеси поради недостатъчни данни за ефективност и безопасност. [11]

Обсъждането на хормони трябва да включва и намеренията за деца. При мъжете външно приеманият тестостерон може да намали образуването на сперматозоиди, поради което не се препоръчва при планирано бащинство. [10] Самоназначената хормонална терапия и вземането на чужд препарат могат да заменят полезния медицински разговор с нов проблем.

Разговорът се оценява по качеството му

Метаанализ от 2022 г., обхващащ 93 изследвания и 38 499 души във връзка, установява връзка между сексуалното общуване и удовлетворението от секса и отношенията. Качеството на разговора има по-силна връзка с удовлетворението от това колко често се говори. Голяма част от включените изследвания са моментни наблюдения и изследват само единия партньор. Затова резултатът не доказва, че повече разговори непременно ще върнат желанието. Възможно е хората в по-удовлетворяващи отношения да общуват по-лесно, а посоките на влияние да се преплитат. Съществено е и как се измерва доброто общуване, защото използваните в проучванията определения се различават. [13]

Практически това насочва към разговор, в който има място за конкретни преживявания. Какво кара единия да се чувства отхвърлен? Кога другият усеща натиск? Има ли близост, която и двамата искат, но избягват от страх, че тя ще бъде разчетена като обещание? Тези въпроси позволяват да се изяснят различията, без да се води спор кой има правилното либидо.

Mayo Clinic препоръчва желанията и границите да се обсъждат конкретно, а разговорът да продължава във времето. [3] Една двойка може да започне с кратка среща в спокоен момент и с една тема. Целта за тази вечер може да бъде взаимното разбиране, без задължение още същата вечер да настъпи сексуална промяна.

Близостта има нужда от свобода на отказ

В определението на Световната здравна организация сексуалното здраве включва уважение и възможност за безопасни, приятни преживявания без принуда, дискриминация и насилие. [12] Това има непосредствено значение при различно либидо: разочарованието на единия може да бъде признато, без да се превръща в задължение за тялото на другия. Съгласието има значение във всяка връзка, включително в дългогодишен брак.

Полезно е партньорите изрично да уточнят какво означават за тях различните жестове. Ако прегръдката е желана само като прегръдка, това може да бъде казано. Ако единият иска да предложи сексуална близост, може да попита. Яснотата дава възможност и за покана, и за отказ, без всеки жест да се превръща в тест за любов.

Планираното време насаме също може да остане отворено: разговор, разходка, нежност или интимност според желанието и на двамата. По-слабият интерес не създава сексуален дълг, а по-силният не прави човека лош партньор. Отговорността е в начина, по който двамата изразяват потребностите си и зачитат границите.

Помощта се избира според конкретния проблем

Професионалната помощ може да съчетава медицинска оценка и психотерапевтична работа. Има изследвани психологични подходи, но резултатите трябва да се четат внимателно. В рандомизирано изпитване, публикувано през 2021 г., 148 жени с диагностицирано нарушение на сексуалния интерес и възбудата са разпределени между групова когнитивна терапия с практики за осъзнато внимание и групова сексуална образователна и подкрепяща терапия. И в двете групи се подобряват желанието и възбудата, като подобренията се проследяват до 12 месеца. Това не е универсална прогноза за всички двойки и не доказва, че самостоятелно приложение за медитация има същия ефект. [14]

При мъжете европейските урологични насоки посочват, че данните за психологичните интервенции при ниско желание все още са ограничени. Подходът трябва да бъде съобразен с причините, а обещанията за резултат да остават реалистични. [9]

Добре формулираната цел може да бъде по-малко тревога, повече удоволствие, възможност за свободен отказ или лечение на конкретен симптом. Полезният първи резултат понякога е, че двамата вече разбират какво им се случва. Оттам могат да решат каква промяна искат и каква подкрепа им е необходима.

Материалът е с образователна цел и не замества индивидуална медицинска консултация.