Раждането се представя като начало на най-щастливия период. Точно затова жена, която усеща празнота, страх, раздразнение или отчуждение, често заключава, че е „лоша майка“. Следродилната депресия използва този срам и се скрива зад фрази като „просто съм уморена“.

Доц. Диана Димитрова работи в психологията на майчинството, пренаталната подготовка и следродилното психично здраве. Тази перспектива е важна за Sexolog.bg, защото депресията след раждане не засяга само настроението. Тя може да промени желанието, телесния контакт, доверието, способността за удоволствие и отношенията между партньорите.

„Бейби блус“ или депресия

В първите дни след раждането много жени преживяват плачливост, емоционална лабилност и чувствителност. Т.нар. baby blues обичайно започва скоро след раждането и отшумява в рамките на около две седмици.

Следродилната депресия е по-устойчива и по-дълбока. Възможни симптоми са:

  • продължително потиснато настроение или празнота;
  • загуба на интерес и удоволствие;
  • силна вина и усещане за провал;
  • тревожност, паника или постоянна заплаха;
  • раздразнителност и гняв;
  • нарушения на съня, които не се обясняват само с бебето;
  • трудност за концентрация;
  • отчуждение от бебето или партньора;
  • мисли, че семейството би било по-добре без нея;
  • мисли за смърт или самонараняване.

Началото може да бъде по време на бременността или месеци след раждането. Терминът „перинатална депресия“ включва и двата периода.

Как депресията променя сексуалността

Загуба на желание

Депресията намалява мотивацията и способността за удоволствие. Сексът може да изглежда безсмислен, натрапчив или изтощителен.

Отвращение към допир

След цял ден кърмене и грижи човек може да се чувства „пренаситен“ от физически контакт. При тревожност допирът може да предизвиква напрежение вместо отпускане.

Болка и сухота

Кърменето, перинеалната травма, белезите и тазово-дънните промени влияят физически. Ако първите опити са болезнени, страхът от повторение може да създаде защитно стягане и избягване.

Негативен телесен образ

Депресивният ум интерпретира промените в тялото през крайни оценки: „разрушена съм“, „не съм желана“, „вече не съм аз“. Това не е просто ниско самочувствие, а част от заболяването.

Лекарствени ефекти

Някои антидепресанти могат да намалят желанието или да затруднят оргазма. Този риск трябва да се обсъди, но не е причина лечението да се отказва. Нелекуваната депресия също силно уврежда сексуалността и носи риск за живота.

Какво се случва в двойката

Партньорът може да преживява отказа от секс като лично отхвърляне. Майката може да преживява всяка инициатива като доказателство, че нуждите ѝ не се виждат. Така се формира цикъл:

  1. партньорът търси близост;
  2. тя се чувства притисната и се отдръпва;
  3. той се чувства нежелан и настоява или се затваря;
  4. тя изпитва още вина и избягва допира;
  5. двойката губи и несексуалната нежност.

Прекъсването започва с признаване на депресията като общ здравен проблем, не като дефект на характера.

Партньорът също може да има перинатална депресия

Депресивни и тревожни симптоми се срещат и при бащи и други партньори. Те могат да се проявят като раздразнителност, отдръпване, прекомерна работа, употреба на алкохол, безсъние или загуба на интерес.

Двама изтощени възрастни могат да се обвиняват взаимно, когато и двамата имат нужда от помощ. Оценката на семейството не трябва да се ограничава само до майката.

Скринингът е начало, не диагноза

В акушерската, педиатричната и общомедицинската практика могат да се използват валидирани въпросници. Положителният резултат не е диагноза; той показва нужда от клиничен разговор.

Особено важни са директните въпроси за самонараняване, натрапливи мисли и психотични симптоми. Страхът да се попита не предпазва никого.

Как се лекува

Психотерапия

Когнитивно-поведенческата и интерперсоналната терапия имат доказателствена подкрепа. Те могат да работят с негативните мисли, ролева промяна, конфликтите, загубите и социалната изолация.

При повишен риск консултативни интервенции по време на бременността и след раждането могат да намалят вероятността за депресивен епизод.

Медикаменти

При умерена или тежка депресия лекарствата може да са важни. Изборът отчита тежестта, предишния отговор, кърменето, рисковете от нелекувано заболяване и предпочитанията. Не всички лекарства са еднакви и решенията не се вземат по интернет списък.

Социална и практическа подкрепа

Терапията трудно работи, ако жената няма непрекъснат сън, храна, помощ и време за преглед. „Кажи, ако имаш нужда“ е по-малко полезно от конкретно действие: „В сряда поемам бебето от 18 до 21 ч. и ти решаваш дали ще спиш, ще излезеш или ще отидеш на терапия.“

Сексуалният живот по време на лечението

Целта не е бързо възстановяване на честотата, а връщане на безопасността и доброволността.

Полезен временен договор е:

  • всяка нежност не води автоматично до секс;
  • отказът не се наказва;
  • проникването не е задължителна цел;
  • болката се оценява медицински;
  • лекарствените странични ефекти се обсъждат;
  • периодично се прави кратък разговор за нуждите и натоварването.

Сексът може да бъде източник на свързване, но не е лечение на депресията. Принудителната „близост“ може да задълбочи симптомите.

Как да говори партньорът

Неполезно:

> „Имаш всичко, защо си тъжна?“

Полезно:

> „Виждам, че ти е трудно. Не мисля, че това е твоя вина. Искам да потърсим професионална помощ и да поема конкретни неща.“

Неполезно:

> „И аз имам нужди.“

По-полезно:

> „Липсва ми близостта ни, но не искам да те притискам. Какъв контакт е безопасен за теб в момента?“

Следродилна психоза: рядка, но спешна

Следродилната психоза е различно и спешно състояние. Възможни са обърканост, силно безсъние, необичайно повишена енергия, налудности, халюцинации или поведение, което не съответства на реалността. Рискът за майката и бебето изисква незабавна психиатрична помощ. Семейството не трябва да оставя майката сама и не бива да чака „да мине“.

Кога да се действа незабавно

При мисли за самоубийство, план за самонараняване, мисли или импулси за нараняване на бебето, психотични симптоми или тежка обърканост се звъни на 112 или се търси спешно отделение. Това е медицинска спешност, не семейна тайна.

Често задавани въпроси

Лоша майка ли съм, ако не изпитвам радост?

Не. Това е възможен симптом на заболяване, което подлежи на лечение.

Антидепресантите съвместими ли са с кърмене?

Някои могат да се използват след индивидуална оценка. Рискът от нелекувана депресия също трябва да се включи в решението.

Кога ще се върне желанието?

Няма универсален срок. Обикновено се влияе от възстановяването, съня, кърменето, настроението, болката и отношенията.

Терапия за двойки или индивидуална терапия?

Понякога и двете. При активна тежка депресия индивидуалната психиатрична/психологична грижа е приоритет, а двойковата работа подпомага комуникацията и разпределението на натоварването.

Как да се подготвите за първия преглед

Когато човек е изтощен, дори обясняването на симптомите може да изглежда непосилно. Полезно е предварително да се запишат: кога са започнали промените; колко часа се спи общо и на най-дългия непрекъснат интервал; има ли панически епизоди, натрапливи мисли, чувство за безнадеждност или мисли за самонараняване; какви лекарства и добавки се приемат; има ли болка, проблеми с кърменето или следродилни усложнения; и кой реално може да помогне у дома.

Партньор или близък може да придружи майката, но не трябва да говори вместо нея. Лекарят трябва да има възможност да зададе и поверителни въпроси за насилие, страх и безопасност.

Ако се тревожите още днес

Не е нужно да чакате симптомите да станат „достатъчно тежки“. Свържете се с личен лекар, акушер-гинеколог, психиатър или психолог с перинатална компетентност и кажете директно, че става дума за следродилно психично здраве. Организирайте възрастен, който да остане с майката и бебето, осигурете храна и сън и намалете несъществените ангажименти. При мисли за самоубийство, психотични симптоми, тежка обърканост или риск за бебето се търси спешна помощ незабавно.

Източници

  1. Академия за родители. Профил и лекционни теми на доц. Диана Димитрова.
  2. World Health Organization. Maternal mental health.
  3. American College of Obstetricians and Gynecologists. Postpartum Depression.
  4. NICE. Antenatal and postnatal mental health.
  5. U.S. Preventive Services Task Force. Perinatal Depression: Preventive Interventions.
  6. Interventions to Prevent Perinatal Depression: evidence review.
  7. Determinants of Postpartum Sexual Dysfunction in the First Year.