В интервю от 2022 г. доц. Михаил Околийски казва, че хората все повече осъзнават, че „сексуалното здраве е част от качеството на живота, а не е някаква прищявка.“ Тази идея съвпада с подхода на Световната здравна организация: сексуалността е аспект на човешкия живот през целия жизнен цикъл, а сексуалното здраве включва много повече от репродукцията.
Най-важната последица е проста: сексуалното здраве не свършва на 40, 50, 60 или 70 години. То се променя.
Настоящият материал развива публичната теза на Околийски с актуален медицински контекст. Той не е автор или рецензент на статията.
Нормалната сексуалност се променя с възрастта
Много хора сравняват сегашната си сексуална функция с тази на 20 години и приемат всяка промяна за провал. Това е несправедливо към тялото.
С възрастта могат да се променят:
- скоростта на възбуда;
- нуждата от по-продължителна стимулация;
- вагиналната влажност;
- твърдостта и скоростта на ерекцията;
- рефрактерният период след оргазъм;
- честотата на спонтанното желание;
- телесният комфорт;
- влиянието на лекарства и хронични заболявания.
Промяна не е равнозначна на заболяване. Но нова, изразена или тревожна промяна може да заслужава медицинска оценка.
Желанието не е постоянна величина
Сексуалното желание се влияе от сън, стрес, отношения, настроение, хормонални фактори, болка, лекарства, грижи за деца или родители и общо здраве.
При дългогодишни отношения желанието често става по-малко „спонтанно“ и по-зависимо от контекста. Човек може да не мисли за секс през деня, но да усети желание след близост, допир и достатъчно време. Това не означава автоматично сексуално разстройство.
Клинично значение има трайната промяна, която причинява дистрес и не се обяснява по-добре от друг проблем.
След 40: здравето започва да говори чрез сексуалната функция
При мъжете повтарящите се проблеми с ерекцията могат да бъдат свързани със съдово здраве, диабет, високо кръвно налягане, лекарства, неврологични фактори или психична тревожност. Еректилната функция зависи от съдове и нерви, затова не трябва автоматично да се обяснява с „възрастта“.
При жените промени в менструалния цикъл, перименопауза и менопауза могат да влияят върху влагалищната тъкан, влажността, комфорта и желанието. Но и тук има голямо индивидуално разнообразие.
Основното правило е: не приемайте болката за неизбежна част от стареенето.
Менопауза и генитоуринарен синдром
След менопаузата част от жените развиват генитоуринарен синдром на менопаузата (GSM) – съвкупност от симптоми, които могат да включват:
- вагинална сухота;
- парене или дразнене;
- болка при проникване;
- уринарни оплаквания;
- промяна в сексуалния комфорт.
Има различни възможности за лечение – от лубриканти и овлажнители до локални или системни медицински терапии при подходящи пациенти. Изборът зависи от симптомите, общото здраве, медицинската история и личните предпочитания.
Не е добра идея човек да приема, че „трябва да търпи“ или да започва хормонална терапия без лекарска оценка.
Лекарствата могат да влияят на секса
Сексуалните странични ефекти са реална причина за промени в желание, ерекция, еякулация или оргазъм. Сред медикаментите, които при някои хора могат да имат значение, са определени:
- антидепресанти;
- лекарства за кръвно налягане;
- антипсихотици;
- хормонални терапии;
- лекарства, влияещи на централната нервна система.
Това не означава да спирате лечение. Внезапното прекратяване може да е опасно. Подходящият ход е разговор с назначилия лекар: понякога има алтернативи, промяна на доза или стратегии за страничните ефекти.
Хроничното заболяване не отменя сексуалността
Диабет, сърдечно-съдови заболявания, рак, неврологични заболявания, хронична болка и операции могат да променят сексуалния живот. Пациентите често получават подробни инструкции за лекарства и изследвания, но никой не пита как заболяването се отразява на интимността.
Това е пропуск. Сексуалното здраве е част от рехабилитацията и качеството на живот.
Практичните въпроси могат да бъдат:
- Кои сексуални активности са безопасни за моето състояние?
- Влияе ли лекарството на желанието или ерекцията?
- Кога след операция е разумно да възобновя секс?
- Има ли физиотерапия или рехабилитация за тазовото дъно?
- Към какъв специалист да бъда насочен?
Сексуалността след 60 не е медицинска аномалия
Световната здравна организация изрично поставя сексуалното здраве в рамката на целия жизнен цикъл. Въпреки това възрастните хора често срещат две противоположни стигми: или се приема, че не трябва да имат сексуален живот, или всяка трудност се отхвърля като „нормална за годините“.
И двете позиции могат да вредят.
В по-късна възраст интимността може да включва:
- проникващ секс;
- взаимна мастурбация;
- орален секс;
- докосване и масаж;
- близост без генитален контакт;
- нова връзка след развод или загуба на партньор.
Няма една правилна форма.
Новите партньори означават и нова профилактика
След развод, овдовяване или нова връзка в по-късна възраст някои хора подценяват риска от ППИ, защото няма риск от бременност. Но липсата на репродуктивен риск не означава липса на инфекциозен риск.
При нови партньори разговорът за тестове и бариерна защита остава релевантен независимо от възрастта.
Когато единият иска повече секс
Разминаването в желанието е една от най-честите трудности при дългосрочни двойки. С времето могат да се натрупат болести, стрес и различни житейски роли.
Най-рисковият модел е сексът да стане задължение:
„Ако ме обичаш, трябва да искаш.“
Това обикновено намалява, а не увеличава желанието.
По-добре е двойката да обсъди какво стои зад разминаването: болка, умора, конфликт, промяна на телесния образ, лекарства, страх от провал или просто различна честота на желание.
Интимността може да се адаптира
Сексуалното здраве през живота изисква гъвкавост. Ако една позиция причинява болка, тя не е задължителна. Ако ерекцията се появява по-бавно, двойката може да измести фокуса от „готовност за проникване“ към по-широка стимулация. Ако има сухота, лубрикантът не е знак за провал, а инструмент.
Сексуалният сценарий може да стане по-богат, когато престане да бъде изпит.
Кога да потърсим помощ
Добра причина за консултация е всяка промяна, която е нова, трайна, болезнена или причинява значим дистрес, включително:
- повторяема еректилна дисфункция;
- болезнен секс;
- кървене;
- внезапна загуба на желание;
- промяна след започване на лекарство;
- трудности с оргазма, които са нови и устойчиви;
- уринарни или тазови симптоми;
- сексуална трудност след операция или онкологично лечение.
Подходящият специалист може да бъде личен лекар, уролог, акушер-гинеколог, ендокринолог, психиатър, клиничен психолог, психотерапевт или физиотерапевт по тазово здраве според проблема.
Заключение
Да поставим сексуалното здраве сред показателите за качество на живот не означава да превърнем секса в задължение. Означава да приемем, че желание, удоволствие, болка, близост и сексуална функция са легитимни здравни теми във всяка възраст.
Добрата грижа не обещава човек да остане „като на 20“. Тя помага да разбере собственото си тяло сега, да лекува това, което е лечимо, да адаптира интимността към реалността и да запази правото си на избор, близост и удоволствие.
Източници
1. Михаил Околийски. „Сексуалното здраве е част от качеството на живота, а не някаква прищявка“, Трета възраст, 25.07.2022. tretavazrast.com/…
2. World Health Organization. Sexual health. who.int/…
3. European Association of Urology. EAU Guidelines on Sexual and Reproductive Health, 2026. uroweb.org/…
4. The Menopause Society. Genitourinary Syndrome of Menopause resources and position statements. menopause.org/…
Медицинска бележка: Възрастта сама по себе си не обяснява всяка сексуална промяна. Новите или болезнени симптоми заслужават оценка.
