През 2019 г. NOVA кани доц. Михаил Околийски да коментира случай, представен в контекста на „пристрастяване към порно сайтове“. Той насочва вниманието към компулсивното сексуално поведение и към ситуацията, в която човек „не може да овладее импулсите си“.
Оттогава диагностичният език е станал по-прецизен. Това е важно, защото интернет лесно превръща всяка честа употреба на порно, мастурбация или високо либидо в самодиагноза „зависимост“. Международната класификация ICD-11 разглежда compulsive sexual behaviour disorder (CSBD) като разстройство на контрола на импулсите, но критериите са значително по-сложни от „гледам порно често“.
Настоящата статия развива и актуализира темата. Доц. Околийски не е автор или рецензент на текста.
Високо желание не е диагноза
Сексуалното желание се различава значително между хората. Някой може да мастурбира често, да мисли много за секс или да има активен сексуален живот, без това да е психично разстройство.
Ключовите въпроси са други:
- Може ли човекът да контролира поведението си?
- Продължава ли го въпреки сериозни негативни последствия?
- Изтласква ли работа, сън, отношения, финанси и други важни дейности?
- Правил ли е многократни неуспешни опити да го намали?
- Причинява ли значим дистрес или функционално увреждане?
Самото количество сексуална активност не поставя диагноза.
Какво представлява CSBD в ICD-11
Публикацията на международната експертна група, свързана с въвеждането на диагнозата в ICD-11, описва устойчив модел на неспособност да се контролират интензивни, повтарящи се сексуални импулси или пориви, водещи до повтарящо се сексуално поведение.
Примери за клинично значими последици могат да бъдат:
- системно пренебрегване на работа или обучение;
- тежки конфликти във връзката;
- значими финансови загуби;
- рисково сексуално поведение;
- повторяемо поведение въпреки ясни негативни последствия;
- усещане за липса на избор и неспособност за трайна промяна.
Диагностичната рамка цели да не патологизира нормалното сексуално разнообразие.
Моралният конфликт сам по себе си не е достатъчен
Човек може да изпитва силна вина за мастурбация, порно или сексуални фантазии заради религиозни, семейни или културни убеждения. Това страдание е реално и заслужава уважение, но според рамката за CSBD дистресът, произтичащ само от морална неодобрителност към собственото сексуално поведение, не е достатъчен за диагнозата.
Тази разлика предпазва от медицинализиране на нормално поведение само защото то влиза в конфликт с ценностната система на човека.
А „порно зависимост“?
Терминът е популярен онлайн, но не трябва автоматично да се използва като медицинска диагноза. Проблемната употреба на порнография може да бъде част от CSBD при някои хора, но не всяка употреба и не всяка висока честота означават разстройство.
Научната литература за порнографията и сексуалната функция е сложна. Има асоциации в някои изследвания, но причинността често е трудно да се установи: човек с тревожност, депресия, сексуална неудовлетвореност или отношения в криза може да използва повече порно, а не непременно порното да е първичната причина за всички проблеми.
Затова професионалната оценка избягва еднопосочни обяснения.
Седем въпроса за самооценка – не диагноза
Ако се чудите дали поведението ви е проблемно, попитайте се:
1. Опитвам ли многократно да намаля поведението, но не успявам?
2. Отнема ли повече време, отколкото съм планирал?
3. Пропускам ли работа, сън или ангажименти заради него?
4. Продължавам ли въпреки сериозни последствия?
5. Използвам ли го почти автоматично при стрес, самота или тревожност?
6. Участвам ли в сексуални ситуации, които не съответстват на собствените ми граници или безопасност?
7. Чувствам ли, че изборът ми е съществено стеснен?
Положителният отговор на един въпрос не поставя диагноза. Моделът и последствията са по-важни от единичното поведение.
Какво може да стои отдолу
Компулсивното сексуално поведение може да съществува заедно с други проблеми и те трябва да бъдат оценени:
- депресия;
- тревожни разстройства;
- травматични преживявания;
- ADHD и импулсивност;
- употреба на вещества;
- биполярно разстройство, особено при епизоди на мания/хипомания;
- самота и социална изолация;
- проблеми във връзката;
- сексуална дисфункция.
Някои лекарства или неврологични състояния също могат да променят импулсния контрол и сексуалното поведение. Затова медицинската история има значение.
Кога порното влияе на секса с партньор
По-полезно от въпроса „Колко порно е много?“ е да се наблюдава функцията.
Сигнали за проблем могат да бъдат:
- порното системно заменя желаната близост с партньор;
- необходима е все по-специфична стимулация, която човек трудно пренася в реален контакт;
- мастурбационните навици са толкова тесни, че партньорската стимулация почти не води до възбуда или оргазъм;
- употребата е тайна и води до финансови или релационни щети;
- човек гледа въпреки многократното си решение да не го прави;
- съдържанието се използва като единствен начин за регулиране на неприятни емоции.
Тези ситуации не означават автоматично една и съща диагноза. Те са причина за по-задълбочена оценка.
Как изглежда професионалната помощ
Лечението започва с уточняване на проблема, а не с универсална забрана на сексуалността.
В зависимост от случая може да се използват:
- психотерапевтични подходи за импулсен контрол и регулация на емоциите;
- работа с тригери и поведенчески вериги;
- лечение на съпътстваща депресия, тревожност или друго психично състояние;
- работа върху сексуалната комуникация и отношенията;
- медицинска оценка при внезапно начало или значима промяна;
- подкрепа при финансови, правни или релационни последствия.
Систематичните прегледи намират обещаващи психотерапевтични подходи, но качеството и хомогенността на доказателствата все още са ограничени. Това е област, в която персонализираната клинична оценка е особено важна.
Какво не помага
Срамът
Послания като „просто си слаб“ или „развратен си“ засилват секретността и често не подобряват самоконтрола.
Самодиагнозата по честота
Няма универсално число мастурбации или часове порно, над което човек автоматично е болен.
Радикалните обещания
Онлайн програми, които обещават да „рестартират мозъка“ за точно определен брой дни, често представят невронауката по-просто, отколкото позволява доказателствената база.
Практичен първи план
Ако усещате загуба на контрол:
1. Водете кратък дневник на тригерите – кога, къде и след каква емоция възниква поведението.
2. Намалете лесния автоматичен достъп – известия, устройства в леглото, платени акаунти, ако те са част от проблема.
3. Изградете алтернативи за регулация на стреса – движение, социален контакт, сън, конкретни задачи.
4. Не поставяйте за цел „никога повече сексуална мисъл“. Целта е избор и контрол.
5. Потърсете клиничен психолог, психиатър или психотерапевт с компетентност в сексуалното здраве, ако проблемът е устойчив.
Кога е спешно
Незабавна професионална помощ е необходима, ако поведението включва риск от насилие, незаконни действия, сексуално поведение без съгласие, опасност за вас или друг човек, или тежка психична криза.
Заключение
Публичният коментар на доц. Околийски през 2019 г. насочва към основния въпрос – контролът. Днешната ICD-11 рамка позволява да го формулираме по-прецизно: проблемът не е сексуалността сама по себе си и не е просто броят посещения на порно сайт. Клинично значима е устойчивата загуба на контрол, която води до сериозно страдание или увреждане на важни области от живота.
Това разграничение е важно едновременно за две групи хора: за тези, които имат реален проблем и се нуждаят от лечение, и за тези, които имат нормална сексуалност, но са убедени от срам или интернет, че са „зависими“.
Източници
1. NOVA. „Води ли страстта към интернет до болестно състояние?“, 19.05.2019. nova.bg/…
2. Kraus SW, et al. Compulsive sexual behaviour disorder in the ICD-11. World Psychiatry. 2018. pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/…
3. Briken P, et al. Assessment and treatment of compulsive sexual behavior disorder: a sexual medicine perspective. 2024. pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/…
4. World Health Organization. ICD-11. icd.who.int/…
Медицинска бележка: Диагнозата CSBD не се поставя чрез онлайн тест. При значимо увреждане, загуба на контрол или опасно поведение е необходима индивидуална клинична оценка.
