В интервю от 2020 г. доц. Михаил Околийски формулира една от най-разпознаваемите си тези за българската сексуална култура: „за секс се говори през смях, виц или се мълчи.“ Наблюдението е културно, но проблемът има и клинично измерение. Когато човек не разполага с език за желание, граници, удоволствие, болка или страх, става по-трудно да поиска помощ и по-трудно да обясни на партньора какво преживява.

Тази статия развива публичната теза на Околийски със съвременни данни за сексуалната комуникация. Текстът е редакционен материал на sexolog.bg/; доц. Околийски не е негов автор или медицински рецензент.

Мълчанието не означава липса на проблем

Сексуалните трудности често остават невидими. Човек може да има болка при секс, да губи ерекция, да не достига оргазъм или да изпитва ниско желание, но да избягва темата от страх, че ще бъде възприет като „непълноценен“, „студен“, „неопитен“ или „проблемен“.

Срамът работи като затворен кръг:

1. възниква трудност;

2. човекът я интерпретира като личен провал;

3. избягва разговор или медицинска помощ;

4. тревожността се увеличава;

5. по време на секс вниманието се насочва към представянето, а не към усещанията;

6. трудността се повтаря и започва да изглежда като доказателство, че „нещо не е наред“.

Този механизъм е особено видим при тревожност от сексуалното представяне, но може да съпътства практически всяка сексуална дисфункция.

Науката показва, че разговорът има значение

Метаанализите на изследвания при двойки намират последователна положителна връзка между качеството на сексуалната комуникация и сексуалното удовлетворение, както и между комуникацията и удовлетворението от връзката. Това не доказва, че един разговор автоматично „лекува“ сексуален проблем. По-скоро показва, че способността да се говори открито за желания, предпочитания и трудности е важна част от сексуалното благополучие.

Има значение не само колко говорим, а как. Разговор, изпълнен с обвинение, сравняване и натиск, може да усили защитата. Разговор с любопитство и конкретност създава шанс за сътрудничество.

Защо думите са толкова трудни

Много хора са научили сексуалния си речник от шеги, порно, връстници и социални мрежи, а не от спокойна семейна или образователна среда. В резултат някои могат да описват подробна сексуална сцена, но не могат да кажат просто: „Това ми е неприятно“, „Искам повече време“ или „Страхувам се, че ще те разочаровам“.

Към това се добавят различни очаквания:

  • мъжът трябва винаги да има желание и ерекция;
  • жената трябва спонтанно да разбира какво иска партньорът;
  • „истинският“ секс задължително означава проникване;
  • оргазмът е единственият критерий за успех;
  • отказът от секс означава отказ от любов;
  • ако трябва да обясняваш какво ти харесва, „химията“ липсва.

Тези сценарии са удобни за филми и митове, но са слаба основа за реален интимен живот.

По-добър речник за интимността

Една от най-полезните промени е да заменим оценката с описание.

Вместо:

„Ти никога не ме възбуждаш.“

по-полезно е:

„Напоследък ми трябва повече време, за да се настроя. Искам да започваме по-бавно.“

Вместо:

„Пак загуби ерекция.“

по-полезно е:

„Не е нужно да доказваме нищо. Искам да останем близо и да видим какво е приятно сега.“

Вместо:

„Защо никога не искаш секс?“

може:

„Липсва ми близостта ни. Искам да разбера как се чувстваш и какво би ти помогнало.“

Това не са магически фрази. Те просто намаляват заплахата и дават повече информация.

Кога да говорим

Най-лошото време за сложен разговор често е точно в секундата на сексуална трудност. Тогава и двамата може да са уязвими.

По-подходящ момент е извън спалнята, когато няма непосредствено очакване за секс. Полезен разговор може да следва четири стъпки:

1. Назовете общата цел

„Искам и двамата да се чувстваме добре и спокойни.“

2. Говорете от първо лице

„Аз се притеснявам…“, вместо „Ти ме караш…“.

3. Бъдете конкретни

„Искам повече целувки преди проникване“ е по-полезно от „Искам да си по-романтичен“.

4. Проверете какво чува другият

Понякога „нямам желание тази вечер“ се чува като „вече не те желая“. Изясняването предотвратява ненужни заключения.

Съгласието също е комуникация

Сексуалното здраве според Световната здравна организация включва възможност за приятни и безопасни сексуални преживявания, свободни от принуда, дискриминация и насилие. Съгласието не е административна формалност, а текущ диалог.

Човек може да промени решението си. Съгласието за една практика не означава съгласие за друга. Партньорството не създава постоянно право на секс.

Полезни въпроси са:

  • „Добре ли е така?“
  • „Искаш ли да продължим?“
  • „Има ли нещо, което не искаш днес?“
  • „Да намаля ли темпото?“

Когато подобни въпроси са нормална част от интимността, те не „развалят момента“, а изграждат безопасност.

Как срамът пречи на медицинската помощ

Сексуалната трудност понякога е първи сигнал за здравословен проблем. Повтарящата се еректилна дисфункция например може да бъде свързана със съдови или метаболитни фактори; болката при секс може да има гинекологични, урологични, дерматологични, неврологични или мускулни причини.

Когато срамът забавя прегледа, се губи възможност за навременна оценка. Затова професионалният разговор трябва да е нормализиращ, но не омаловажаващ: „Това се случва на много хора“ не означава „Няма нужда да го изследваме“.

Как да започнете разговор с лекар

Не е необходимо да използвате медицински термини. Достатъчно е да кажете:

  • „От три месеца почти нямам желание и това ме тревожи.“
  • „Имам болка при проникване.“
  • „Ерекцията ми е стабилна при мастурбация, но често изчезва с партньор.“
  • „След новото лекарство много трудно достигам оргазъм.“
  • „Не мога да контролирам сексуално поведение, което ми пречи на работата.“

Това вече дава на специалиста отправна точка.

Кога е подходяща терапия за двойки или секс терапия

Помощта е особено разумна, когато:

  • едни и същи конфликти се повтарят;
  • единият партньор избягва секс от страх от провал;
  • има трайно разминаване в желанието;
  • сексът е станал зона на натиск или преговори;
  • медицинската причина е оценена, но тревожността и отношенията поддържат проблема;
  • има трудно преживяване, което влияе на интимността.

При подозрение за сексуално насилие, принуда или страх за безопасността приоритетът не е „подобряване на комуникацията в двойката“, а индивидуална безопасност и подходяща професионална подкрепа.

Седемдневен експеримент за по-добър разговор

Това не е терапия, а нискорисков начин да се намали напрежението.

Ден 1: Всеки записва три неща, които му помагат да се чувства близо до партньора.

Ден 2: Споделете едно нещо, което харесвате в интимността си, без критика.

Ден 3: Уточнете една граница: какво не искате да правите, когато сте уморени, притеснени или без желание.

Ден 4: Всеки назовава една форма на несексуална близост, която му липсва.

Ден 5: Говорете за предпочитание, а не за „дефект“: ритъм, време, докосване, инициатива.

Ден 6: Уговорете близост без цел задължително да има проникване или оргазъм.

Ден 7: Попитайте: „Какво ни помогна да се чувстваме по-спокойни?“

Заключение

Тезата на доц. Околийски за вицовете и мълчанието остава актуална, защото сексуалният срам не изчезва от наличието на повече информация онлайн. Понякога интернет дори добавя нови стандарти за представяне.

Зрялата сексуална култура започва с по-прост набор от умения: да можем да назовем какво чувстваме, какво искаме, какво не искаме, какво боли и кога имаме нужда от помощ. Добрата сексуална комуникация не гарантира перфектен секс. Тя прави възможно двама реални хора да се разбират по-добре.

Източници

1. Михаил Околийски. „За секс у нас се говори през виц или се мълчи“, Трета възраст, 24.02.2020. tretavazrast.com/…

2. Mallory AB, Stanton AM, Handy AB. Couples’ Sexual Communication and Dimensions of Sexual Function: A Meta-Analysis. J Sex Res. 2019. pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/…

3. Mallory AB. Dimensions of couples’ sexual communication, relationship satisfaction, and sexual satisfaction: A meta-analysis. J Fam Psychol. 2022. pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/…

4. World Health Organization. Sexual health. who.int/…

Медицинска бележка: Този материал има образователна цел. При болка, внезапна промяна на сексуалната функция или устойчив дистрес е подходяща индивидуална оценка от квалифициран специалист.