Медийният архив на „Проект Св. Наум“ документира участие на доц. Михаил Околийски в БНТ на 31 януари 2012 г. по темата „За женския оргазъм“. Тъй като архивът удостоверява темата, но не предоставя достатъчно надежден пълен стенографски текст, тук няма да му приписваме непроверени реплики.
Вместо това използваме темата като отправна точка за съвременно, основано на доказателства ръководство. Доц. Околийски не е автор или рецензент на тази статия.
Първият мит: проникването е „истинският“ начин за женски оргазъм
Голямо американско вероятностно изследване на жени на възраст 18-94 години показва огромно разнообразие в предпочитанията за генитален допир. В свързани данни от национални извадки става ясно, че за много жени клиторната стимулация е важна или необходима за оргазъм.
Това не означава, че има един правилен начин. Някои жени могат да достигнат оргазъм при вагинално проникване без очевидна допълнителна външна стимулация; за други директната или индиректната клиторна стимулация е ключова.
Нито един от двата варианта не е „по-зрял“ или „по-женствен“.
Клиторът е много повече от видимата точка
Външно се вижда само част от клиторната структура. Съвременната анатомия описва комплексен орган с вътрешни структури, богата инервация и индивидуални анатомични различия.
Това има практично значение: различните жени предпочитат различно място, натиск, ритъм и директност на стимулацията. Някои намират директния допир до главичката на клитора за прекалено интензивен и предпочитат стимулация през клиторалната качулка или околните тъкани.
„Как да я накарам да свърши?“ е погрешно зададен въпрос
Оргазмът не е нещо, което единият партньор „прави“ на другия. По-полезният модел е съвместно откриване на условията, в които човек се възбужда и се чувства достатъчно безопасен и фокусиран.
Те могат да включват:
- достатъчно време;
- предпочитан вид стимулация;
- липса на болка;
- усещане за безопасност;
- сексуално желание или възбуда;
- концентрация върху усещанията;
- отсъствие на натиск за задължителен резултат;
- подходящ контекст на връзката.
Парадоксът на „задължителния оргазъм“
Колкото повече сексът се превърне в тест „ще стане ли този път“, толкова повече внимание се премества от удоволствието към наблюдението на собственото представяне.
Това се нарича понякога spectatoring – човек сякаш наблюдава себе си отвън:
„Отнема ми твърде много време.“
„Партньорът сигурно се изморява.“
„Трябва вече да свърша.“
Тези мисли могат да прекъснат възбудата. Затова целта „оргазъм на всяка цена“ е лош терапевтичен инструмент.
Какво показват данните за различните сексуални практики
Голямо национално изследване за честотата на оргазъм при различни групи намира, че при хетеросексуалните жени вероятността за оргазъм е по-висока, когато сексуалното събитие включва комбинации като дълбоки целувки, мануална генитална стимулация и орален секс в допълнение към вагинално проникване.
Това не е рецепта и не означава, че всяка жена трябва да иска тези практики. Данните просто подкрепят идеята, че разнообразната стимулация и особено гениталният допир извън самото проникване са релевантни.
Оргазмът не е единствената мярка за удоволствие
Сексуално преживяване може да бъде удовлетворяващо и без оргазъм. Обратното също е възможно: човек може да има оргазъм, но да не се чувства емоционално удовлетворен или сексуално спокоен.
Това разграничение е важно за двойките, защото намалява склонността всеки сексуален контакт да се оценява бинарно: успех/провал.
Кога липсата на оргазъм е медицински проблем
Не всяка жена, която не достига оргазъм при определен вид секс, има разстройство.
Клиничната оценка разглежда:
- имала ли е човекът оргазъм някога;
- има ли оргазъм при мастурбация, но не и с партньор;
- проблемът генерализиран ли е или ситуационен;
- появил ли се е наскоро;
- причинява ли значим личен дистрес;
- има ли лекарства или заболявания, които могат да влияят;
- има ли болка, травматична история или силна тревожност.
Например жена, която не достига оргазъм само при проникване, но има удовлетворяващи оргазми при клиторна стимулация, не трябва автоматично да бъде етикетирана с „аноргазмия“.
Лекарствата са важен въпрос
Някои антидепресанти, особено серотонинергични медикаменти, могат да бъдат свързани със забавен или липсващ оргазъм при част от пациентите. Други лекарства и медицински състояния също могат да влияят.
Не спирайте предписано лечение самостоятелно. Обсъдете сексуалния страничен ефект с лекаря – той е валидна медицинска тема.
Менопауза, болка и тъканен комфорт
Ако сексът е болезнен, тялото естествено може да се защитава чрез намаляване на възбудата и мускулно стягане. При менопауза сухотата и генитоуринарните промени могат да направят стимулацията неприятна.
Преди да се търси „техника за оргазъм“, трябва да се лекува болката и да се осигури комфорт.
Мастурбацията може да бъде източник на информация
Самостоятелното изследване на собственото тяло може да помогне на човек да разбере:
- какъв натиск предпочита;
- директен или индиректен допир;
- постоянен или променлив ритъм;
- колко време му е необходимо;
- какво го разсейва.
Тази информация може да се пренесе в партньорския секс чрез показване, насочване на ръката на партньора или използване на секс играчка, ако и двамата желаят.
Вибраторът не „разваля“ чувствителността
При някои хора след интензивна стимулация може да има краткотрайно намалена чувствителност, но идеята, че нормалната употреба на вибратор неизбежно и трайно „уврежда нервите“ или прави оргазма невъзможен с партньор, не е подкрепена като общо правило.
По-полезно е да има разнообразие и комфорт, а не страх от инструмент, който за много хора улеснява удоволствието.
Как партньорът може да помогне
Не чрез повече усилие на сляпо, а чрез обратна връзка.
Полезни въпроси:
- „Тук или малко по-встрани?“
- „Същият ритъм ли?“
- „По-малко натиск?“
- „Искаш ли да използваме ръка или играчка?“
И най-важното: когато чуете „точно така“, не сменяйте автоматично техниката.
Кога да потърсите специалист
Подходяща е оценка, ако:
- никога не сте имали оргазъм и това ви причинява дистрес;
- способността за оргазъм е изчезнала внезапно;
- проблемът е започнал след лекарство или заболяване;
- има болка или загуба на чувствителност;
- силна тревожност или травматични преживявания пречат на сексуалността;
- трудността създава значим конфликт във връзката.
Оценката може да включва акушер-гинеколог, лекар по сексуална медицина, клиничен психолог/психотерапевт или друг специалист според симптомите.
Заключение
Дванадесет и повече години след телевизионната тема с доц. Околийски науката продължава да потвърждава една фундаментална идея: женският оргазъм е разнообразен и не се побира в един сексуален сценарий.
Клиторът има централна роля за удоволствието на много жени, проникването не е универсален тест за сексуална функция, а комуникацията и индивидуалните предпочитания са по-важни от „тайни техники“. Най-здравословната цел не е жената да докаже, че може да достигне оргазъм по определен начин, а да има възможност да изследва удоволствието си без болка, натиск и срам.
Източници
1. „Проект Св. Наум“. Медиен архив: участие на д-р Михаил Околийски в БНТ, „За женския оргазъм“, 31.01.2012. proecta.eu/…
2. Herbenick D, et al. Women’s Experiences With Genital Touching, Sexual Pleasure, and Orgasm: Results From a U.S. Probability Sample of Women Ages 18 to 94. pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/…
3. Frederick DA, et al. Differences in Orgasm Frequency Among Gay, Lesbian, Bisexual, and Heterosexual Men and Women in a U.S. National Sample. pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/…
4. World Health Organization. Sexual health. who.int/…
Медицинска бележка: Внезапната загуба на оргазъм, болката или значима промяна след лекарство заслужават медицинска оценка. Не прекъсвайте предписано лечение самостоятелно.